Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 77
Серж Брюсоло
— Къде е Сирс?
Птол присви устни:
— В съседната стая. Под наблюдение. Ще останете разделени до представлението. Бъдете разумни, възстановявайте силите си. Ако разбулите загадката, ви очакват доста мъчения. Ако, напротив, нашите танци не ви донесат никакво послание, няма да имате друг избор, освен да се откажете и да се върнете обратно. Точно това стана с голяма част от вашите предшественици, когато бяхме по-отворени, по-либерални. Тези церемонии бяха чиста загуба за нас, отнемаха ни много време, а и увеличаваха рисковете. Ето защо решихме да правим по-внимателен подбор…
Давид измънка нещо в смисъл, че оценява усилията им. Въобще не държеше да се впуска по гребена на вълната в теологична дискусия, за каквато нямаше дори елементарни познания. И най-напред — какво търсеше тук? Какви превратности на съдбата го бяха довели на това място, в убежището на тия побъркани фанатици, чиито страдания и страсти му се струваха така далечни? За съвсем кратко време той преживя толкова много, че фактите, датите, доводите се бяха оплели в неясна съвкупност от необясними усещания. Защо беше последвал Сирс? Може би поради страха от неизвестното?… Или се бе объркал в собствената си душа? Дали затова, че по околни пътища, му бяха предложили начин да се завърне към своите стари, натрапчиви помисли? „Думата, която побира в себе си всичко.“ Действително тогава определението го срази като гръм.
Четири дни Давид прекара на легло в своята стая хладилник. Птол нито за минута не го изпускаше от очи, заливайки го с мистични излияния, ала той нищичко не разбираше. Стихиите на огъня в гърдите му се бяха уталожили, върху кожата му не личеше никаква следа от зъбите на Зви. И младият мъж си позволяваше да се излежава под грапавите завивки, сетне лакомо поглъщаше постните ястия, които му носеха в определен час и в които топеше дебели залци твърд хляб. Разсеяно надаваше ухо за приказките на жената, облечена в изтъркана кожа, макар че тя се впускаше в цялото си красноречие, за да го накара да съпреживее историята на сектата.
— В началото пътят за Хомакайдо бил познат на всички — монотонно разказваше Птол, — после започнали преследванията. Свещениците, които отслужвали ритуалите, били избити, както и поклонниците и техните симпатизанти. Водачите и лодкарите били прогонени, а разните писания — изгорени, докато нищо не останало в паметта на хората освен тази рицарска поема за подвизи, която ние се опитваме да съхраним за още известно време. Но тя също ще избледнее, ако не намерим последователи. Вие трябва да успеете и маршрутът отново да бъде начертан в червено на картата. Да, трябва!
Така по няколко пъти на ден Птол се променяше — от вманиачена възбуда изпадаше в най-мрачна депресия. Ту възхваляваше Давид като нов месия, ту го обвиняваше в самозванство. Младежът не отвръщаше с никакви възражения, мълчаливо изтърпявайки да отмине ураганът, нахлул в съзнанието й. И когато дойдоха да го вземат, вече непоносимо бе започнал да се отегчава. Чакаха единствено тях, за да подемат церемонията. Малка групичка, въоръжена с димящи главни, увоняващи въздуха с мирис на рибена лой, ги поведе по здрачни и окислени коридори до една зала, която някога навярно са използвали за склад на месо. Два стола от бяла дървесина бяха поставени в центъра на кръга сред пентакъл. Генераторен агрегат мъркаше в очакване да подаде необходимата енергия за осветление на сцената — в момента потънала в полумрак. Давид седна до своята спътница. Подготвителна глъч се надигаше от тъмнината и той изпита усещането, че комедианти припряно сноват зад огромната завеса с цвета на нощта. Сякаш да затвърдят в съзнанието му това негово впечатление, изведнъж отекнаха три удара, които разтърсиха целия хангар, после се стрелна лъч светлина и издълба просека в чернилката. Напрегнатата Сирс беше съвсем пребледняла. Давид забеляза, че върху колената си тя бе разпънала няколко бели листа и приготвила един от онези „неизхабими“ графити, каквито използват писарите.
