Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 76

— Значи ти си търсачът на предсказания! — отрони кльощавият вместо поздрав. — Аз съм Раиф, а това е моята посестрима и съпруга, нарича се Птол. Представяхме си те по-иначе!

Давид пробва да се изправи и седне, но огнено копие прободе гърдите му. Сподави вика си.

— Недей да се движиш — нареди Птол. — Поръчителството на народа от дълбините замалко не те погуби, обаче след два дни няма да чувстваш нищо.

Раиф се усмихна тъжно:

— Сирс, която те придружава, ми каза, че си подлютил раната от страх да не се изличи. Обичам много този стил — на активните действия. Струва ми се, че ще се разберем. Естествено, ти искаш да присъстваш на церемонията като онези, дето идваха преди теб. Ще се опитам да събера нашите братя, без да те карам дълго да чакаш. Наистина това ще бъде трудно. Вече не сме толкова многобройни. От година на година Страданието все повече се притъпява, но аз се надявам, че ще успееш да откриеш някакво послание в него. Хората, които заминаха за Хомакайдо, изобщо не се върнаха. Ех, трябва да ти кажа, че и никой от тях не вървеше като тебе в сянката на знамението. А сега ме извини, ще те оставя. Птол ще се погрижи за твоето състояние.

Едва забележимо и бързо той поздрави, после напусна стаята. Съпругата му пристъпи нерешително напред. Носът и устните й бяха извънредно тънки. Нейните дълги коси, вдигнати доста високо, караха и без това голямото й чело още повече да изпъкне. Тя долепи измършавелите си пръсти до медната стойка на кревата.

— Раиф е недоверчив — каза, — отпратихме толкова лъжливи пророци. Но щом Сирс е с теб, нещата са наред. Никой никога не може да се усъмни в религиозната същност и добродетелите на такава жена, пък и ти имаш поръчителството на дълбините. Не се старай да разбереш къде се намираме. Сигурността на всички ни зависи от вас двамата. Ако Пазителите на Словото ви заловят, те ще се опитат да ви накарат да проговорите. На тях не им трябват мъчения — дрогите са достатъчни. След спектакъла на Страданието братята ще ви завържат очите и ще ви отведат извън квартала. Искам да успеете, обаче никак не вярвам в това. Досега от церемонията бяха извлечени хиляди значения, хиляди гатанки, хиляди ребуси и още толкова предначертани пътища, така че цялата планета може да се кръстоса във всички посоки… И все пак аз искрено ти пожелавам сполука. Сектата ни се обезкръвява. Младежите се подиграват със старите обреди, вече не приемаме нови членове от близо десет години. Когато последният брат издъхне, няма да има кой да възпроизвежда спектакъла. Тогава и сетният ключ ще изчезне и Хомакайдо завинаги ще остане един блян, една легенда…

Давид слушаше разсеяно, беше гладен, но се опасяваше, че ще се покаже твърде прозаичен, щом изяви такова желание. Стаята по всичко приличаше на стар зимник. Триъгълни лостови системи поддържаха множество куки, които я прекосяваха от единия до другия край. Помисли си, че вероятно ги криеха в някакъв хладилен склад; привържениците от сектата на Хомакайдо се бяха настанили в студените, запуснати помещения като в каюти на кораб… или в килии на затвор.