Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 75

На другата сутрин Давид се събуди от остри бодежи в гръдния кош. Гърдата му се беше издула ужасно и от всеки белег, оставен от зъбите, се отцеждаше гной. Отличителният знак на Зви сега се разстилаше във формата на двоен лък, сякаш съживен в аленочервено. Младият човек прекара деня, седнал върху бордюра на фонтана, заслушан в дразнещия, отвратителен шум на струйката вода, разбиваща се в дъното на басейна. Треската бе запалила две горещи петна по бузите му и той с мъка държеше очите си отворени. Към залез слънце отново се дотътра до дъното на склада. Излегна се под един овехтял брезент, разтърсван от страданието. Цяла нощ Сирс прекара в попиване на потта, стичаща се по слепоочията му, шепнеше му насърчителни слова, които в устата й звучаха необичайно фалшиво.

На третия ден тя трябваше да го отведе до фонтана и облегне в коритото, та да не падне. На ръба на припадъка. Давид покорно се оставяше да го направляват. Само на три метра пред погледа му светът се стопяваше, превръщайки се в мъгла от пурпурни изригвания, зарева и сияния в най-причудливи и прелестни форми.

Вече от цял час беше изпаднал в несвяст, когато почувства как някой го хваща за раменете. Пръсти опипваха неговата рана. Отвори очи, за да различи две мъртвешкобледи и свирепи лица, които внимателно го изучаваха без никаква дружелюбност. Бяха мъж и жена, облечени в тесни, вталени дрехи от люспеста кожа. И двамата имаха дълги, сплъстени коси, провиснали над раменете им като подгизнали кожени ремъци. В съзнанието му изплуваха думи, страшно заглушени от разстоянието.

— Племето от дълбините… Теб ли търсим?… Знамението…

Размърда устни, бълнувайки нещо с всичката енергия, която още можеше да намери у себе си:

— Момичето… В хангара… То е с мен.

После земята под него се продъни. Горещ октопод бе прокопал тунел в гръдните му мускули и с всеки изминал час разпростираше пипалата си все по-надълбоко, пръскащ по цялото му тяло рой от болезнени пулсации.

— Поглъща ме — простена. — Вентузите му са огън… Ледена грапава ръка опипа челото на младежа. Ръка, която не познаваше.

— Сега всичко ще се оправи — каза женски глас, — ще ти сложим инжекция.

Поиска да им обясни, че е безполезно, че вече зъбите на Зви го раздират като хиляди игли на хиляди спринцовки. Но не му беше останала никаква сила да го стори.

11

Когато Давид отново дойде в съзнание, сухият слаб мъж стоеше до него в долния край на леглото. Жената, която необичайно много му приличаше, пазеше пред вратата. Телосложението и на двамата подчертаваше характера им на твърде жилави и прекалено изнервени хора: ясно оформени скули, кожа, опънала се върху изпъкналите разклонения на веничките, трептяща мускулатура. Техните триъгълни лица бяха пропити с полуживотинско очарование, донякъде плашещо, ала потулващо в забрава цялостния им облик. Той веднага осъзна, че вижда пред себе си две изключително опасни създания, два звяра на нелегалната борба, които смъртта въобще не можеше да уплаши.