Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 74

Ръкавицата й изскриптя върху нахлузената в гума длан на Давид.

— Не бива да оставаме тук.

С известно затруднение намериха аварийния изход, който също беше запречен от лазещи хора. Най-сетне, след като бяха прекрачили над дузина гърчещи се тела, те се измъкнаха на пустееща пряка. Патрулът се бе отдалечил. Наложи се да вървят още един час, докато навлязат в района на старото рибно тържище.

Масивни бронзови сгради бяха натежали, по протежение на улиците. Сред издути хангари, сякаш обърнати наопаки черупки, се блъскаха отгласи, разчупващи се в безкрая. Целият квартал беше позеленял, но в зелено като върху лошо поддържана ризница. Дори по самото шосе от железни шини, стегнати с болтове, изпъкваха широки кръгли петна окисление. Вехтите хали бяха потънали в съня на ръждата, портите се ронеха от вибрациите на стъпките, а зидарията на някакъв склад се диплеше в дантела. Въздушни течения се гонеха из това запуснато място, изсвирвайки пронизителни ноти през процепите на ламарината, виеха в дупките на мъртвите заключалки и превръщаха пазарището в зловеща флейта, изпълняваща неуверена мелодия, която постоянно се импровизираше.

— Хм, нима вече никой няма тук? — учуди се Давид. — Нито продавачи? Нито купувачи?

— Не и откакто рибата стана монопол на майсторите пиротехници — отвърна Сирс. — Всички корпорации, преживяващи от фауната на езерото, се разориха.

Неочаквано изникна някакъв фонтан, възправил снага на кръстовището — бароков монумент от множество ръждиви отливки; туловище, изваяно от хромови делфини, които времето бе изпъстрило с рояк дребни черни точици. Струйка керемиденочервена вода скъпернически се изцеждаше от устата на най-горното млекопитаещо и ту секваше, ту отново бликваше като последни тласъци кръв на пресъхваща вече артерия.

— Тук трябва да е! — установи младата жена с глух глас.

Давид се освободи от туниката, като остави по себе си единствено маската, бухналия в гънки панталон и ръкавиците. От ухапването на Зви върху голия му бюст личеше само една розовееща окръжност, едва-едва подута. Нещо, което го подразни. Сирс се оттегли настрана. Изминаха час… после два. Вече губеше надежда, когато се появи дебела залитаща жена с лице, скрито зад вехта маска, мъртвешки бяла и неприятна. Жената улови фалоса от червено дърво и започна да го мастурбира, гукайки нежно невероятни мръсотии. С огромни усилия той успя да се откопчи от нея. Малко по-късно дойде слаб и шептящ мъж, който го помисли за обратен, и взе да подхвърля със звънтене златни монети в кесията си. Вечерта се спусна, без да е осъществен какъвто и да е контакт. Давид отиде при Сирс в дъното на хангара. Беше силно обезпокоен, защото имаше опасност през нощта раната да избледнее, дори да стане неразличима. Спътницата му го посъветва да я масажира с върха на пръстите си или да я разтрие със земя, за да възбуди пак възпалението. Той я послуша, надявайки се, че неговото усърдие няма да прерасне в сепсис или пък тетанус. Те заспаха, притиснати един до друг, като напразно се мъчеха да намерят удобни пози върху железния под с продънени шини.