Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 70

Давид се дръпна назад, сърцето му бе склещено в менгеме. Около него тълпата се разгорещяваше и изрази като „комитет за бдителност“ се носеха от уста на уста. След няколко часа в града щеше да има толкоз полицаи, колкото и жители. Той направи десетина крачки встрани и внезапно почувства как стомахът му се преобръща. Върху крайбрежните скали вълните бяха изхвърлили останките от вътрешностите на рибите, принесени в жертва предната вечер по време на фойерверките. Побелели, обезцветени черва потръпваха в пяната край брега, извиващи се като гирлянди около глави и опашки. Отливащата се през люспи и разкъсани перки вадичка пяна разтегляше своята филмова лента към повърхността на водите в тънка сребриста мембрана, сред която слънцето подпалваше отблясъци. А малко по-надолу, в дупка с водорасли, той зърна тялото на Зви, разцепено и обърнато наопаки подобно ръкавица под действието на жестока вътрешна експлозия. Единствено лицето й все още можеше да се разпознае, макар че на някои места ужасно охлузване бе одрало кожата му чак до костта. Давид се олюля. Не успяваше да откъсне погледа си от трупа на дребничката жена, захвърлен сред отпадъците, и който никой сякаш не искаше да забележи.

Нечия ръка се отпусна върху рамото му и той подскочи. Беше Сирс. Позна я мигновено по твърдо стиснатите устни.

— Ела — пошепна тя, — вече нищо не можем да направим за нея. Донесла съм нови дрехи. Не бива да ходиш така опакован в горещината, която ще настане след два часа.

Остави се да го отведат в едно преддверие.

— Скъпа, как ме намери?

— Не е много трудно! Кой ще е този луд, дето ще се увие по такъв начин в тоя пек, ако не човек, който иска да скрие нещо определено?

Сирс му посочи вързопа, наблъскан зад очукана боклукчийска кофа.

— Наложи се да ги открадна от един апартамент. Магазинчето на моя търговец е под наблюдение, не разбирам как са успели да го надушат.

„Корк! — помисли си Давид. — Или по-скоро АЗ, аз под въздействието на дрогата!“

Замалко не й разказа цялата истина, но в последната секунда някакъв глупав рефлекс за срамежливост му забрани.

— Как е ръката ти? — запита младата жена, без да долови неговото колебание. — Сега е невъзможно да се намери олио от Сараз — всички фармацевти ще бъдат нащрек. Успя ли да получиш сведенията?

Дума по дума той й повтори онова, което му бе разправила Зви. В момента, в който вече привършваше, група смешници в пъстри дрехи прекоси прага на сградата. Сирс веднага се сети как да реагира — падна на колене и пъхна глава под плаща на Давид, сякаш беше заета с усърдно фелацио. Разнесоха се смехове.