Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 69

10

Давид се приповдигна на лакът. Пияни бяха налягали по моравата пред кметството, извили се кой в неестествена, кой в неприлична поза. Замрели така неподвижни и проснати сред локвите вино, те напомняха трупове, къпещи се в кръвта си. Изгряващото слънце полека напичаше миризмите, давейки жертвите от гуляя във вкиснала се мъгла, от която стомахът се преобръщаше. Давид се протегна. Понеже се опасяваше от заповед за всеобщо претърсване, той се отказа да търси убежище в сградите, изпразнени от тържествата. Действително хаосът, който цареше в близост до старите укрепления, предлагаше по-големи възможности за укриване. Затулил лицето си зад маската, младият мъж се беше размесил с празнуващите. Бе се преструвал, че пие, че залита като всички останали, които го наобикаляха. Сега, когато денят просветляваше на хоризонта, гуляйджиите щяха да се изтръгнат от дълбокото пиянство, щяха да се помъчат да се приберат по домовете си. Там щяха да се пъхнат под ледените струи на душовете, да се натъпчат с антихистамини, да спят до обяд, преди да слязат отново на улицата, за да се гмурнат в друго пиршество, в поредния бал, в поредния нов запой… Обикновено жителите от Града на Празненствата си отиваха млади, изхабени от всякакви злоупотреби и крайности — по тротоарите рядко се срещаше посипан с конфети човек, чиято възраст да надминава четирийсетте.

Давид се облегна на една бъчва. Ръката му създаваше неприятности. И наистина — ако на слънце пръстите му не струяха в светлина, веднага щом случаят принудеше младежа да прекоси сенчеста зона, неговата длан се възпламеняваше като факел. А всички шпиони на Пазителите на Словото вероятно вече познаваха този необичаен отличителен белег. Хм, навярно нямаше да изтече повече от половин час, за да дойде мигът, в който нечия властна ръка щеше да се закове върху рамото му. Съгледал някакъв пиян, увил се в полите на яркожълт плащ, той издърпа дрехата от него, стегна връзките й около врата си и после с бързи крачки се отдалечи. Проблемът сега бе да намери Сирс. Най-сигурният сборен пункт, разбира се, оставаше стаичката в странноприемницата, наета два дни по-рано. Но разпитът, на който го беше подложил Корк, надали бе минал без последствия — споменатият хотел най-вероятно бе поставен под наблюдение. Въпреки ранния час слънцето прежуряше в порутените камъни на града и Давид се задушаваше под товара на тежката празнична пелерина. Избра да се придвижва в сянката под сводовете. Краката му машинално го понесоха към езерото.

Около водния басейн не се мяркаха никакви часовои. Все пак имаше някакво струпване в началото на кея — двайсетина травестити разговаряха оживено и начесто сочеха с юмруци към едно дървено табло, върху което в този час съхнеше афиш, омазан с лепило. Той се приближи, свил ръка зад гърба си; единствено нозете и главата му се подаваха извън крещящия плащ на доминото…

„Зложелателно деяние, колкото необяснимо, толкова и глупаво, беше извършено снощи — гласеше съобщението. — Нанесените щети щедадат своите незабавни последици — щастливият народ от Града на Празненствата ще бъде лишен от фойерверки за близо две години! Общината, осъзнаваща собствените си задължения, приканва всеки да прояви бдителност и да съдейства за отстраняването на онези лица, които развалят веселието на другите. Едно от тях, което между впрочем може лесно да се идентифицира, притежава отличителен белег, видим с просто око — става въпрос за лъчеструене от дясната ръка, вероятно дължащо се на ухапване от риба. И най-елементарното чувство за граждански дълг…“