Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 71
Серж Брюсоло
— Хей, красавице! Не го изпразвай целия! Остави малко пяна в пожарогасителя! Ще има още огньове да се гасят тази вечер!
Давид се бе оковал от ужас при мисълта, че другите можеха да се опитат да предизвикат кавга и в бъркотията да открият зелената му ръка, преливаща в цветовете на дъгата. Ала умората от нощта си казваше думата. Патрулът празнуващи бавно и с мъка се изкачи по етажите, където го очакваше обичайната дажба амфетамини. Без да прояви и най-слабия признак на свян, Сирс се измъкна под доминото. Огледа дали улицата е пуста, после развърза вързопа с дрехите. Бяха екстравагантни розови костюми с бухнали ръкави, обшити с фалшиви скъпоценни камъни. Доукрасяваше ги яркочервен изкуствен фалос, клатушкащ се при всяко движение и подрънкващ като хлопатар. Маски с ухилени физиономии в същия цвят допълваха цялата дегизировка.
— Вземи — каза му дамата, изваждайки два чифта гумени ръкавици в крещящ цинобър. — Сложи ги! Така ще сметнат, че представляваш ритуален герой от митологията на карнавала: пурпурното човече, наричано още Дядо-ще-ти-пусне-кръвчицата. Той е архитипът на похотливия петдесетгодишен мъж. Червендалесто лице, зажаднели ръце, набъбнал член… Не е чак толкова естетически издържано, но за теб най-интересни са ръкавиците.
Младежът привърши с костюмирането. Огромният дървен пенис се мяташе между неговите бедра, натъртвайки тестикулите му.
— Старото рибно тържище! — замислено повтори спътницата на Давид. — Няма да ни е лесно да стигнем дотам. Ще се наложи да прекосим целия град, а след насилническия акт снощи служителите, наети от Пазителите на Словото, ще пуснат в действие всичко, за да ни ликвидират. Ще трябва да се пазим от капаните на карнавала!
Те напуснаха убежището си. Улиците бяха почти пусти. Обедното слънце изливаше над тях огън и жупел като в леярна. Давид веднага плувна в пот.
След десет минути най-сетне се престраши да зададе въпроса, който изгаряше езика му:
— Онова, което Зви ми разказа за някаква постоянна прикрита война, вярно ли е?
Отговорът на Сирс стигна до него притъпен от картонената маска:
— Напълно вярно. Сблъсъците се развихрят навсякъде и всички хитрини са добре дошли. Всяка една фарандола е наказателна акция, всеки бал — сражение. Знаеш ли как посветените наричат това шествие на веселието?
С глух и яростен глас тя му обясни някои от опасностите, съпътстващи тържествата.
— Най-напред имаме Господин Карнавал, чучело от слама, мукава и дърво, което се изгаря в края на всяка седмица. Гигант от парцали и щук, който трябва да се влачи по улиците в прахоляк от конфети. Понякога представлява стражар, понякога — свещеник с ярко боядисана глава. Серпентините се изливат от прозорците и покривите, съпровождайки изкачването му към Голгота, погребвайки го полека под гора от хартиени лиани и гирлянди. Най-накрая, в един или друг момент, шутовете, дето го дърпат в количката, спират насред някой площад и тълпата се нарежда в кръг. Музиката гръмва. Нощ е, пали се факел, после втори, които се хвърлят върху талигата. Колосът от боядисан картон пламва. Започва да пращи, да се извива, а всички се смеят. Танцуват. Тогава сламата, с която е запълнен, изпуска дим. Разнася се остра миризма, наслоява се най-напред над площада, сетне се разпростира и по съседните улици. Малцина имат време да разберат, че всъщност става въпрос не за обикновена слама, ами за халюциногенен коноп. Растение, което никне недалеч оттук, в планините, и е известно като пробуждащо инстинктите за самоубийство. Около кладата танцьорите пъхтят, подскачат, пълнят своите дробове с отрова. И никой не забелязва шутовете — те тихомълком се отдръпват и злорадстват зад газовите филтри, които носят под маските си от нашарена мукава, прикриващи собствения им лик. На зазоряване ще констатират, че е имало петнайсет, двайсет мъртви. Едни са си прерязали вените с дъното на бутилка, други са се обесили на фирмата на някоя кръчма. Трети пък са предпочели да се хвърлят в пламъците или да се любят върху легло, полято с бензин, и с цигара в устата! Ех, съдебното заключение ще бъде едно и също:
