Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 68

Езерната гостенка се изкашля.

— Това е достатъчно. Те притежават древни отпечатъци… плочки талисмани от изпечена глина. Бъдете всяка вечер край фонтана при старото рибно тържище. Там обикновено има връзка. Оставете раната си оголена, така че да се вижда.

— Ами ако попадна на шпионин, изпратен от Пазителите на Словото?

— Риск печели, риск губи.

— Съгласен съм.

— Внимавайте. Този белег ще се заличи най-много след четирийсет и осем часа. Сетне няма да разполагате с никаква парола… Не се бавете.

Давид стисна ноздри. От Зви се носеше отвратителна миризма. Миризма на разложена риба. Кожата по бузите й се надигаше полупрозрачна и суха като сменящо се съблекло на змия. Той се изправи, хвърли бегъл поглед през прозореца. Край езерото Корк беше поставил пазачи — по един на всеки двайсет метра.

— Оставете — разхълца се дребничката жена. — Никога няма да можем да разкъсаме обръча. Дори и да успеете да ме отнесете до водата, какво ще сторите, за да се измъкнете после?

— Може би съществува някакъв начин — предположи Давид, споходен от прозрение. — Сега центърът опустя, тълпата се насочи към крайните квартали и баловете. До езерото надолу улиците се спускат доста полегато… Следите ли мисълта ми?

— Не…

— Ако някой се намира в двуколка, летяща с гръм и трясък по едно от тия нанадолнища, той би имал твърде големи шансове да не срещне никаква преграда, не съм ли прав? Каручката ще полети с всичка сила, ще мине през кея и ще падне във водата… Достатъчно е да се разположим от онази страна, където брегът е стръмен.

Зви отново се засмя като тюлен.

— Идеята е безумна, но аз съм съгласна. Така че да вървим веднага, докато все още пазя малко силици.

Младият мъж я пое в обятията си, изскочи на стълбищната площадка и се спусна по стъпалата. Озовал се долу, му бе необходимо много повече време да намери кола, подходяща за онова, което беше намислил да прави. В крайна сметка успя да открие една талига, обкичена тук-там с гирлянди, а по ритлите й се бяха усукали намачкани лампиони; намести в нея Зви и я изтика до билото на улицата.

— На добър час! — пошепна с ръка върху спирачката.

— На вас също!… И не забравяйте ухапването! Преди да са изтекли четирийсет и осем часа!

Той освободи талигата и стисна зъби. Возилото изгърмя по наклона с оглушителен трясък, набирайки скорост с всяка секунда. Изправила се в предната му част, Зви наподобяваше зеленикаво пламъче сред блуждаещ огън. И когато вече навлизаше в последната трета от пътя, изпод сводовете изскочи някакъв пиян, размахващ над главата си стомна. Колата го блъсна челно и се преобърна, загубвайки едното си колело — то продължи самичко да се търкаля към езерото. От своя ъгъл Давид можа да види зеленото петно, което жената-риба бе разстлала по влажния калдъръм. Спусна се, но със зловещо изшумоляване на плащовете мъжете в черно наскачаха около мястото на злополуката и обградиха безжизнения блуждаещ огън. Със свито гърло младежът се дръпна в тъмата на сянката. Сякаш истински жив фар, неговата ръка светеше в нощта… А върху гърдите му зъбите на Зви като че ли бяха изваяли пламтящ ореол.