Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 72

Намираха се на сенчест площад. Някакъв водоскок се разливаше в неравномерни, задъхани тласъци, изпълващ зеленясало бронзово корито с шум като в писоар. Група момичета прихнаха в смях, сочейки ги с пръст. Едно от тях се обърна и надигна полите си, за да разкрие пред очите им гъстото руно на своя полов орган. Веднага след това девойчетата побягнаха, сподавили кисканията си на колежанки. Давид, който бе забравил за пениса хлопатар, клатушкащ се между краката му, за секунда се стъписа. Ролята на Дядо-ще-ти-пусне-кръвчицата отново изплува в неговото съзнание, щом момичетата се загубиха от зрителното му поле. Следващия път трябваше да докаже, че е способен на повече жизнерадост. Подобна липса на дързост и плам в персонаж с направо просташки наклонности можеше да събуди само подозрение.

— По-добре ще е да не се доверяваме на продавачите на дегизировка — продължаваше Сирс. — Някои магазинчета се изхитрят и скалъпват костюмите си от стари дрехи, взети от реквизита на театри, претърпели ужасни епидемии. Така човек неволно може да си купи костюм на Пиеро или Коломбина, скроен и ушит от плат, измъкнат от савана на чумав. Дори съм чувала да разправят, че голям брой карнавални маски идвали направо от болницата за прокажени; че се задоволявали да пребоядисат в ярки цветове картоненосивите физиономии, които обикновено клетниците си слагат, за да прикрият обезобразените си черти, когато им се наложи да пътуват някъде… Разбира се, възможно е хорското въображение да разкрасява много от подробностите, но опасността реално съществува. Никога не трябва да сваляме гарда, иначе…