Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 66

— Значи вие живеете на дъното? — попита той, забелязал, че от известно време жената-риба излъчва по-ярка светлина. — Защо тогава майсторите пиротехници упорито се стремят да ликвидират фауната на езерото, щом знаят, че то е обитавано от разум? Струва ми се, че тук войната е обявена извън закона?

Зви се засмя тъжно и смехът й прозвуча като изскимтяване на тюлен.

— Не сте ли разбрали? фойерверките не са нищо друго освен скрити офанзивни маневри! Усмихната маска, замислена да ни унищожи. Досещате ли се защо някога са използвали възпламеняващите се птици? Защото небето било мястото, където живеел народ, наричан племето на ангелите. Тяхното постоянно размножаване пречело на балоните. Прикривайки се зад веселби и развлечения, те им изпращали птиците-фойерверки — ята, които подпалвали крилата им. Военно деяние? В никакъв случай! Просто обикновена пиротехническа злополука… И въпреки това хвъркатите огньове в шест, в осем цвята били направо като рояк стрели. Намирали труповете на ангели почти навсякъде: по покривите, набучени върху гръмоотводите или по кръстовете на църквите, натрошени, разкъсани от падането тела, с винаги овъглени пера. Злополуки. „Война ли? Каква война? — отвръщали майсторите пиротехници. — Да сте чули някъде да дрънчат саби, мечове, пики? Хайде, хайде, без кръстосани шпаги няма двубой!“ Градът на Празненствата проповядва пълното разоръжаване и държи на думата си! Поне привидно. Оттогава схватката протича под прикритието на един безкраен карнавал. Вече ги няма обитателите на облаците, ала народът от езерото все още съществува. Всяка експлодирала риба е като взривна вълна на подводно торнадо. Мнозина от нашите хора загиват, децата полудяват или загубват навика да си служат с крайниците. Повечето са с нарушено чувство за равновесие, днес имаме цяло поколение сакати, които не могат да плуват. Опитваме се да предпазим рибите, но много от тях не притежават достатъчно развити способности, за да осмислят и разберат посланията ни. Други пък не успяват да се аклиматизират към дълбините… Аз самата трябваше да премина дълга подготовка за тази мисия. Организмът ми е свикнал с по-големи натоварвания — те ще ви убият, ако се наложи да слезете долу без подходящ скафандър. Това обяснява ниския ни ръст. Мене ме обучиха да посрещна само временно външните условия. Налягането тук е толкова слабо, че моите жизнени процеси, привикнали на максимално висока тежест, ще се ускорят много над поносимото. Кръвта ми ще започне да циркулира десет пъти по-бързо, сърцето ми ще заблъска в картечен ритъм, клетките ми ще експлодират… Да, ето какво ще се случи, ако след три часа не се върна обратно на дъното на езерото…

Тя отново се умълча и Давид долови болезнено хрипливите звуци, които в момента издаваха бронхите й.

— Значи карнавалът е война — прошепна замислен той.

— Ожесточена война — натърти Зви, — макар че бойните й полета са превърнати в места за увеселения, казармите — в циркове, а действащите военни — в клоуни. Безкрайният празник, който ви заобикаля, не е нищо друго освен един гигантски капан. Достопочтената Сирс ще ви обясни това по-добре от мен… Пазете се, ще се сблъскате с големи трудности, докато сте сред тези стени, особено ако ви преследва омразата на Пазителите на Словото.