Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 65

— В крайна сметка това изобщо няма да ни помогне — неразбрано изрече жената-риба, — тревогата ще възпламени и самата мен. Не се отдалечавайте много от езерото: ако до четири часа не се върна обратно в дълбините му, ще умра обезводнена или ще загина от налягането.

Давид се подпря на една колона.

— Не ни остава нищо друго, освен да се вмъкнем в някоя къща, макар и съвсем наслука. Тази вечер всички са излезли на улиците. Все ще намерим някаква вана…

— Градът не се захранва от басейна на езерото. А водата от реката има различен химически състав, така че ваната няма да ми бъде от особена полза…

Той изруга през зъби. Групичката се отдалечаваше. Преследвачите им се бяха заблудили, освен ако Сирс нарочно не ги беше подмамила по своите следи.

Не можеше да остане на улицата и да чака повторно да го открият. Поддавайки се на внезапен импулс, Давид хлътна под първия свод в някакво преддверие и се втурна към стъпалата нагоре. Нямаше нужда да търси опипом стълбищното осветление — Зви излъчваше зеленикаво сияние, което разсейваше мрака на повече от три метра. Той бързо се изкачи до последния етаж и с ритник изби касата на вратата. Апартаментът беше празен, подът — осеян с бутилки и остатъци от гуляй. Някакъв пиян мъж хъркаше на килима, потънал в сън, по-дълбок и от смъртта.

— Ще останем тук за момент — прошепна Давид, — от тази стая имаме поглед към целия площад.

Положи Зви върху близкото канапе, развърза качулката на плътния костюм, под който потта го обливаше като порой, и жадно изгълта шепата вода в една стомна. През щорите на прозореца виждаше отлично очертанията на езерото. Огромни сребристи букети разцъфваха и пъстреха в мраморни шарки повърхността му, озарявайки лицата на зрителите в метални отблясъци, придаващи им вид на роботи.

— С какви сведения разполагате? — запита той с отново пресъхнала уста. Зви преглътна.

— Не знам дали съм упълномощена да ви ги съобщя — учлени тя с явно притеснение. — Договорът бе сключен с достопочтената Сирс…

— Тази достопочтена дама не представлява нищичко без мене…

— Може би, но аз дори не мога да се реша. Предпочитам да изчакам.

„Използваха ни! — помисли си Давид. — Подмамили са Сирс, подхвърляйки й информация от втора ръка. Нищо чудно да си тръгнем оттук така, както дойдохме. Същите невежи. Освен ако Пазителите на Словото не ни спипат дотогава!“

Обезсърчен, той въздъхна. Образът на Корк затанцува пред очите му. Корк — служител на Словото?! Още в първия момент дебелакът ги беше подхлъзнал. Сега Давид разбираше, че го бяха дрогирали само за да го накарат да проговори. Изнасилването бе просто димна завеса, камуфлаж, умело прикритие, което му попречи да прозре по-надълбоко. Защо Корк се беше заинтересувал от тях? Заради маневрите на Сирс навярно? Заради нейното странно и толкова учудващо поведение в град, в който виното развързваше езиците повече, отколкото трябва? Младежът повдигна рамене.

Симфонията изля своя последен акорд. Езерото отново потъмня. В небето гроздовете балони постепенно започнаха да се изпаряват. Тълпата се разотиваше, лампионите заблещукаха в нощта.