Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 63

— Защо ще правим това?

— Размяна на услуги. Ще разбереш. А сега ми помогни!

Тя откопча колана на костюма си, разпори го на две и отвътре се появи пласт полупрозрачна кашичка, мека на вид. Спътникът й стори същото, но лепкавият слитък в неговия колан се оказа доста по-различен. Сирс го взе и започна да мачка тези съставки, като броеше с тих глас. На сто и двайсет изтича да залепи смолата върху медния резервоар, разплесквайки я досущ като обикновено парче дъвка.

— Да се махаме оттук! Бързо! И затвори вратата след нас!

Давид побягна, без да пита за друго.

— Това е термореактивна смес — благоволи да му разкрие Сирс, докато се връщаха във вивариума, — само след минута силна горещина ще се натрупа по степите на резервоара, ще го превърне в котел. Химическият разтвор ще закипи и ще се преобразува в газ. А след четвърт час няма да остане и капка дрога, нищичко няма да може да се отцеди в рибарниците! Пет години научни разработки ще се изпарят като дим…

Младият мъж изхълца. В аквариума октоподът вече окончателно възстановяваше контурите си. Тръпнеща желатинова топка, в чийто център се надигаше човекоподобна сянка с ръст на дванайсетгодишно дете. Давид уплашено понечи да се отдръпне, ала ръката на Сирс го стисна за рамото.

— Това е просто една изкуствена форма, протоплазмен макет, който автоматически се разгражда след половин денонощие. Ето защо бяхме ограничени във времето. Представяш ли си каква физиономия щеше да направи надзирателят, ако материализирането бе започнало пред очите му?

— Кой е този? — реши се да попита младежът, като с треперещ пръст посочи застиналия силует в средата на топката от безформени лепила.

— Посланик или шпионин, по избор! Майсторите пиротехници биха казали, че е шпионин. Но това е жител на езерото! От дълбините на езерото, за да бъдем съвсем точни…

— Значи водите се обитават от разум?… Хм, в такъв случай… Фойерверките?

— Фойерверките го избиват, всеки път малко повече. Разбираш ли сега причината да унищожим антиметаболичния разтвор?

— Добре де, защо тъкмо ние?

— Защото в замяна ще получим сведения за пътя, който трябва да следваме. Архивите от дълбините са останали непокътнати, нито една цензура не е пипнала техните досиета.

Сирс млъкна. Някаква жена бавно се открояваше сред втечнената маса на октопода. Жена с много нисък ръст, ала с хармонични пропорции, по чието тяло — с учудваща снежна белота — не личеше никоя от безформеностите, така характерни за нанизма.

— Тя няма нито хриле, нито люспи — продължи спътницата на Давид. — Но също като мен има развити гръдни жлези. Народът й се състои от студенокръвни морски млекопитаещи, подобни на древните силавари. Става дума за случайно появили се амфибии, надарени с двойна дихателна система. Единствено ръцете и ходилата им притежават плавателни ципи. Липсата на коси се обяснява от необходимостта да се плува — те само биха забавяли бързината на дълбоководното спускане…