Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 61

Заинтригувани пламъчета просветнаха в очите на водача на групата.

— Добър улов, малката! Със сигурност си спечелила премията! Идете да го оставите във вивариума и вземете оттам един касов бон. За тази вечер няма да имаме време да подготвим животното, но за следващите фойерверки то ще бъде напълно във форма!

Сирс се покатери върху скалите и хвана дръжките на торбата. Давид побърза да й помогне. И като теглеха с общи усилия, те поеха по пътя за командорията. Вивариумът се намираше в третото подземие, сред зле осветена и влажна стая. Разочарован от живота лаборант прие доставката на все още опакованото главоного, после им написа касов бон от бележник с талони.

— Внимавайте да не го загубите! Повторно не издаваме!

С навъсен поглед Давид проследи всяка една операция, примирил се, че не разбира нищо от онова, което ставаше около него.

Час по-късно майсторите пиротехници обявиха кампанията по улова за приключила, а запасите — за достатъчни. Онези от гмурците, които не бяха прихванали пневмония, изтичаха под душовете, крещейки от облекчение.

Щом се нахраниха, получиха позволение да се изтегнат под слънцето върху крайбрежната трева, докато домакинът привърши своите сметки. Сирс и Давид се бяха отказали от дрехите си на пътешественици, за да се вмъкнат в костюмите на хотелски крадци, купени два дни по-рано. Градът се населяваше с маски и домина, които преливаха по лъчезарните улици, а после се скупчваха около езерото. Голям брой бъчви, отпуснати от общината, бяха отпушени и купите с черно вино кръстосваха над главите, като пръскаха по паветата виолетови цветя. От време на време се извиваше вятър, завихряйки прахоляк от конфети, снижавайки изблиците смях.

„Ами сега?“ — запита се Давид. Небосводът се превръщаше в огромен грозд от балони. Трясъците на оркестрантите приближаваха. Младежът се надигна на лакът и огледа своите другари в труда. Докато те бяха превивали гърбове над лепкавите дупки или бяха зъзнали сред ледените води на езерото, някъде в покрайнините на града празненството се беше разгаряло, за да привлече стотици и хиляди участници; нов бал бе издълбал в равнината кратер, където тревата никога нямаше да поникне. Колкото до фойерверките…

Горещината на слънцето чезнеше, вечерта наближаваше. Появи се надзирателят и отмина замаян, следван от залитащия водач на групата. Широки винени кръгове бяха изцапали ризите им.

— Ела! — прошепна Сирс. Давид изтръпна. Заровете бяха хвърлени… Няколко минути те се разхождаха безцелно нагоре-надолу, сетне поеха по стълбището, водещо към вивариума. Мускулест пазач ги спря пред прага на железния портал, сега затворен.

— Къде сте хукнали така? Достъпът вътре е забранен, докато трае приготовлението на фойерверките. Би трябвало да го знаете!

Сирс порови в клина си и измъкна оттам къс хартия, който изшумоля, търкащ се в космите на половия й орган.

— Касовият бон! — изохка. — Счетоводителят каза, че трябвало да вземем и подписа на служителя. Колегата ви е забравил да парафира. Моля ви… Иначе няма да ни бъде платено преди тържеството!