Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 62

— 0’кей! — изръмжа другият. — Но побързайте!

И изчезна. Сирс и Давид се вмъкнаха през открехнатата решетка. Меандрите на застлания с плочи коридор ги отведоха до остъклената зала. Самотна нощна лампа пръскаше светлик из високата сводеста изба, придавайки й странен вид на запусната църква. Вклинени един в друг и снабдени със система за вътрешно осветление, аквариумите разплискваха сред редиците си локви зеленикаво блещукане. Мъжът в бяла престилка сновеше пъргаво край зарешетените капаци и изучаваше поред обитателите в коритата им. От време на време почукваше нетърпеливо с нокът по стъклото, вероятно опитващ се да предизвика рефлекс за бягство у някое апатично, замаяно животно. Тънки медни тръбички мъждукаха, усукали се една в друга из рибарниците, изхвърляйки в тях капка по капка смъртоносната дрога. Давид внезапно разбра, че лъчението, идващо от аквариумите, не се дължи на някакво осветление, както си беше помислил в началото, а чисто и просто на естествената луминесценция на рибите. Сирс се изкашля, с което накара лаборанта да подскочи.

— Какво правите тук? — извика той без никаква приветливост.

— Касовия бон — простена младата жена, — забравили сте да…

— Моля? Какво?

Тя пристъпи напред, размахала къса хартия. Мъжът сведе очи и започна да чете талона, като се мъчеше да открие някаква грешка в него. В този момент разтворената длан на Сирс изплющя между озадачено надигнатите вежди на човека, рязко и силно отхвърляйки тила му назад. Ужасяващо пропукване се разнесе от вратните прешлени и лаборантът се олюля с обърнати зеници. Сирс го прихвана за полите на престилката, за да пресече падането му, след това плавно го излета на влажния зарешетен под.

— Бързо! — запъхтя се. — Провери къде е октоподът!

Давид трескаво обходи редиците. Без затруднение намери остъклената килия, където се бе свило мекотелото — залинял букет от апендикси и вентузи. Резе с катинар блокираше капака, захлупил аквариума. Жената раздрънка връзка ключове — беше ги открила в единия от джобовете на бялата престилка. За няколко секунди подвижната плоскост бе вдигната и освободена от пантите. Октоподът разгъна пипалата си, а голямата му пихтиестообразна глава слабо се подаде над повърхността.

— Ела — каза Сирс, като дръпна Давид за ръката. — Работата ни още не е приключила.

И го вкара в допълнително построена галерия, където се бе наслоила остра миризма от химически продукти. Пътеката ги отведе до центъра на кръгла конструкция, която обаче нямаше вход. На това място върху поставка се издигаше цилиндър от кована мед. Десетки тръбопроводи се съединяваха, изтъкали в пространството около себе си истинска планина от спирали и ръкави.

— Ето го резервоара за антиметаболична дрога — кимна младата дама, дишайки учестено. — Същата, която насилва рибите да експлодират, като предизвиква разграждане на техните клетки. Изработката й струва цяло състояние на Града на Празненствата, още повече че нейното приготвяне отнема много време. Кулата пред нас представлява плода на петгодишен труд. Ако смогнем да я унищожим, ще лишим карнавала от фойерверки поне за две-три години… За такъв период понастоящем запасите от продукти успяват да узреят…