Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 59

— Симпатяга е твоята приятелка! — пошушна му дебелакът. — Гадже ли ти е? Не? Така ли, личи си! А аз се казвам Корк…

Давид отговаряше с едносрични думи и ядеше, без да може да определи естеството на различните ястия, които поставяха пред него. След тези премеждия те хлътнаха в сводеста изба без прозорци, по чиито стени един над друг бяха окачени нарове.

— Ще видиш — захили се Корк, — всичките са пукясали от умора като теб и като мен, но все ще се намерят някои, дето да се изчукат! Така е, момче, трябва да има практика!

Разравяйки под възглавницата си, той измъкна оттам малка кутийка от бяло дърво и отхлупи капачето й. Десетина цигари се гушеха на дъното.

— Тук съм само от три дни, а един пазач вече ми продаде ей това! — засмя се шишкото. — Готови са на всичко само за да откопчат малко мангизи. Ето, вземи си!

Давид не пушеше, обаче изтощението му отнемаше всякаква сила да се впуска в полемика. Напипа една от навитите цигари и бе изненадан от необичайната й твърдост. Масурът, черен като абанос, приличаше повече на морков от набита земя, отколкото на грижливо свит лист тютюн. Корк отново избухна в гръмогласен смях.

— Сигурно се питаш какво е това? Изсушени изпражнения, приятел! Лайна на Ганиал, иначе казано! Скотовъдците събират животинския тор и го оставят на слънце да се втвърди. Десет пъти е по-добър от марихуаната преди време! Можеш да пробваш!

Съпровождайки тези думи с жест, той беше тикнал една от фашкиите между зъбите си и я припалваше с помощта на малко огниво с прахан. Давид направи като него. Още с първите клъбца хладен дим усещане за свежест изпълни устната му кухина, замрази езика и небцето му. Младежът се излегна на нара и загуби съзнание, преди да е изпушил дори половината от цигарата.

Когато се събуди часове по-късно, спалното помещение бе потънало в мрак. Шумът от дишането на спящите тъчеше монотонен напев, странно ритмичен. Давид забеляза, че е съвсем гол и че капчици сперма са полепнали по устата и по брадичката му. Щом поиска да се изправи, остра болка го преряза в ануса. Опипвайки се с трепереща ръка, той откри, че сфинктерът му е подут. Семенната течност, смазала бутовете и колосала кожата му, беше започнала да засъхва. Младият човек преглътна мъчително и скочи на пода. Жестоко главозамайване веднага го отхвърли на лекьосаните чаршафи, докато сърцето му се възпламеняваше с повече от двеста удара в минута. Легна по хълбок, като хапеше въздуха подобно риба на сухо. Кой го бе изнасилил? Корк? Разтрепера се от отвращение. Четвърт час по-късно предприе нов опит да се изправи, без да постигне по-сериозен успех. Пак изпадна в лунатична изнемощялост, която неусетно го отведе пред дверите на съня.