Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 6

Той затвори очи, преглътна. Това бе просто една неприятна ситуация, нищо повече. Бяха го предупредили: „Градът на Оракулите е богат откъм объркващи проявления. Не се плашете, в случая няма никакво вълшебство. Всичко е само деликатна игра на магнитен и газов обмен, на молекулярно преструктуриране. Градът на Оракулите е подвластен на промените. Винаги си спомняйте тоя факт. Нищо от онуй, което ще наблюдавате там, не принадлежи на света на фантастичното, на магията. Научните теореми, направляващи химическите цикли на мястото, се различават от тези, с които сте се сблъсквали досега. ТОВА Е ВСИЧКО.“

Успя дотолкова да се отпусне, че в крайна сметка задряма. Събуди се в момента, в който дрехата, отново станала мека и податлива, престана да го крепи във вертикално положение и той се строполи на плочника в тоалетните. С натъртена опашна кост се върна в стаята си, ругаейки, заричайки се твърдо следващата нощ да спи съблечен ВЪРХУ завивките!

Набързо оправи тоалета си, избръсна се и слезе да закуси. Трапезарията бе почти празна, никой не го поздрави. Но може би така беше по-добре. Щом жената в сиво, която обслужваше, донесе подноса със закуската му, Давид обезпокоен се заинтересува от честотата на кризите rigor mortis. Не съществуваше ли опасност да застине парализиран на улицата, или пък…

Сервитьорката повдигна рамене.

— Случва се само нощем — проговори тя с уморен глас. — Трябва да спите чисто гол, това е.

Гостът отлично го запамети и направи усилие да погълне двете сякаш гумирани кифлички, които бяха тикнали в чинията му. Ала се отказа — за пореден път челюстите го боляха. Чувстваше се съсипан, смазан. Неговите размишления представляваха една огромна, усукана топка, свила се в отдалечено ъгълче на съзнанието му. Дълго време се мъчи да ги разнищва, класифицира и беше изцяло погълнат от тази задача, когато хотелиерката с кока фамилиарно го потупа по рамото. Сивата й блуза, колосана до съвършенство, изглеждаше като че изсечена от картон.

— Добре ли спахте? — осведоми се тя, без да я е грижа дали ще получи отговор. — Мислите ли за вашата среща, господин Сат? Насрочена е за шестнайсет часа, в пещерите. Няма да забравите, нали? Ето ви план, тук мястото е обозначено. Не го губете…

Обясняваше му като на дете. Хм. наистина ли беше толкова стар и тъй близо до пълната грохналост? Въпреки всичко бе убеден, че умствените му възможности все още са дееспособни. Е, от време на време го обземаше познатото отвратително увлечение да пресява миналото отново, без ни най-малко да го е очаквал, тези „мозъчни излияния“, както му харесваше да ги нарича; но с изключение на това…