Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 5

— Забравих да ви предупредя — започна тя с писклив глас. — Вие не сте тукашен, а по тези места понякога възниква доста необичайно явление, което може да изненада чужденците. Просто се получава видоизменяне на нещата, няма нищо чак толкова сериозно. Временно е, но ако то стане, не се плашете, трябва да изчакате да премине. Това е всичко. Наричат го rigor mortis и засяга единствено вещите. Лека нощ.

Едва успя да отвори уста и жената вече се беше изнизала в коридора. Бе твърде изморен, за да се учудва. Съблече се, нахлузи пижама и се пъхна под завивките. Десет минути по-късно спеше.

Усещането дойде много след това, с пукването на зората. Измъчван от ужасно желание да се облекчи, той положи усилие да седне в кревата. Напразно. Като че ли неочаквано се беше парализирал. Макар и напрегнати до пръсване, мускулите му не можеха повече да раздвижват крайниците и въпреки всички опити да се изправи, Давид продължаваше да лежи в същата зародишна поза. Челото му веднага се покри с дребни капки пот. Пръстите му обаче свободно се разхождаха по възглавницата. Все едно че някой шегаджия се бе възползвал от неговия сън, забавлявайки се набързо да го залее с цимент. Поиска да извика, но думите на хотелиерката изплуваха в съзнанието му: rigor mortis… Латинското наименование за трупна вкочаненост! Беше разбрал. Сковаващият страх от необяснимото престана да го стяга за гърлото. Обикновено явление на молекулярно ниво, нищо повече! Под действието на някакво магнитно поле, на някакво лъчение, чийто произход оставаше да се определи, неживата материя свиваше своите съставки до крайност. Гъбата се превръщаше в паве; ризите, нахвърляни по рафтовете в чекмеджетата — в също толкова хиперреалистични скулптури. Чаршафи, хавлии, покривки се втвърдяваха до такава степен, че ставаха неразгъваеми. За секунда си представи как разповива леглото с длето или накисва дрехите си във вряла вода, за да им върне предишната мекота. И за първи път от доста време насам осъзна, че се усмихва.

А после явлението премина и той можа да отхвърли пухената завивка с крак, както се отблъсква отпуснатото тяло на боец, чиито железни мускули смъртта е размекнала. Втурна се по коридора в търсене на тоалетните и застина над писоара, прихванал своя член с два пръста, изпразващ мехура си в дълги, звучни струи. Преди да е успял да свърши докрай, малкият свят в хотела отново се сви. Пижамата на дебели сини райета, покриваща тялото му, прие съвършената твърдост на тухла, парализирайки го пред раковината от бял фаянс, където урината в момента представляваше оцветено в охра петно. Давид инстинктивно се помъчи да отстъпи, но мускулите му не можаха да предприемат нищо друго, освен да потръпнат. Беше като вкаменено животно, пленник на бездна край морски бряг, обезумяло млекопитаещо, което лавата обгръща в своето черно, пенещо се наметало. Напразно прасците му се напъваха, ставите му напусто пукаха от усилията… Най-после, с плувнало в пот чело, той се отказа, застинал в гротескна поза — с член, провесил се през цепката на пижамата ризница. Бе се превърнал в статуя от жива плът, в манекен от витрината на някакъв кошмарен магазин. И съвсем скоро щяха да се появят странни купувачи, които търсят устойчиви дрехи, страховити същества с анатомия, способна да огъва и най-твърдите материали. Те щяха да спират пред манекена Давид, да опипват стоманената пижама с мощните си пръсти, да…