Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 8

На своя тапициран, свилен език всяка кутия поднасяше по един бонбон в оригинална опаковка, едно-единствено, увито в разноцветен целофан лакомство, но тъй безценно, както и най-чистият диамант. Черупчица втвърдена захар, топната в основа от рядък крем; медено изкушение с пълнеж от виолетов ликьор; драже, гладко като мраморно яйце, полирано, лъскаво досущ като сатен и с благоуханието на печени бадеми… Ами карамелите? Кубчета от тъмнокафеникава или златиста паста, паралелепипеди от светъл кехлибар или маслиненозелен нефрит, предлагащи се на небцето, крехки и хрупкави…

Да. всеки един бонбон произлизаше от далечната съкровищница на кралските сладкарници. Забравени рецепти (унищожени поради мерки за сигурност!) бяха залегнали в тайната на подобно създаване, а властни управници им бяха позволили да преминат през вековете, без да се развали техният вкус. Те бяха останали неповредени и свежи като в онази гореща привечер, в която за първи път ги бяха поднесли на масата на Клеопатра, за първи път ги бяха поставили в бонбониерата на Лукреция Борджия или в кутията за сладкиши на Луи XIV…

Давид потрепера, обзет от неочаквана трескавост. Тук имаше екземпляри, чиято стойност навярно стигаше до петдесет карата. Какво ли не би дал, цели два пръста от дясната си ръка, за да може дори само за минутка да погледне удостоверението им за фабричен произход! Душата му на колекционер се пробуждаше, омаяна от заклинанията на страстта. Той отлично знаеше, че някои шоколадови бонбони са стрували на своя създател петнайсет години изящна изработка, че отделни захарни пръчици, скалички, трюфели са били направо измъкнати с наддаване в полумрака на продажбени зали, изведнъж превърнали се в море от истерия, че също така…

Отражение зад прозореца го предупреди, че стопанинът на сградата го наблюдава. Вероятно беше марсианец, както и всичките, му събратя от племето на гоясите. Бяха дребни човечета, с явно изразено надебеляване, кожата им бе с цвета на потъмняла слонова кост. Език с хипертрофиралн папили изпълваше техните уста. заставяйки ги да се хранят посредством рогова тръбичка, излизаща от гърлото на равнището на адамовата им ябълка. Такова угощение, поемано винаги в течно състояние, с нищо не ги притесняваше. Храната никога не влизаше в допир с вкусовите лигавици, даже едновременно с това ги предпазваше, от натрапчивата обикновена сладост. Истински органи за експертиза, езиците им служеха само за да тестират качеството на разни благи изделия. Заслужаваше си човек да ги види как докосват повърхността на бонбона с помощта на малка четка с твърди влакна, после оставят туфнчката косми от златка върху кранчето на огромния израстък, обтягащ бузите им и посинял като обесен, затварят сладострастно очи, след което по телепатия изказват сентенцията: „Фондан със саке, трета династия. Леко разваляне на захарта, дължащо се на влага. Шейсет карата.“