Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 55

Изблъскаха ги на песъчливия бряг сред лабиринт от черни и хлъзгави скали. Тинята беше натекла по земята — мазен, олигавен килим с дъх на вкиснало. Давид се олюля, замаян от светлина у миризми.

— Маста! — нареди младата дама. — Трябва да си натриеш кожата с мас против слънчевите удари и заради съвсем ниската температура на водата.

Той с усърдие се подчини, като се опитваше да не обръща внимание на лъскавите форми на Сирс и движещите се сочни кълба на гърдите й, които взаимно се отъркваха в последователни сблъсъци.

— Какво е това сдружение? — запита я, за да мисли за нещо друго. — Риболовци? Или консервна фабрика?

С остър поглед спътницата му провери дали на небето не се люлее някой балон шпионин.

— Не — прошепна с лице, обърнато към земята. — В момента ние работим за майсторите пиротехници от Града на Празненствата. Ще ловим муниции за фойерверките утре… Ела, сред скалите ще ни е по-удобно да разговаряме…

Поеха по една изключително хлъзгава котловина, подобие на естествен басейн, застлан с водни треви, които образуваха под краката им шуплив и гниещ мокет. Въпреки царящата наоколо горещина водата беше студена и през цялото време, докато нервната му система се приспособи към резкия спад на температурата, Давид бе вдървен и възбуден. И ужасно се притесняваше от това. Сирс обаче продължаваше да бъбри, съвсем безучастна.

— Преди време пускали птици-фойерверки. Великолепни хвъркати с изключително гъсто оперение. При полета над определена височина перата им пламвали вследствие на триенето с въздуха и гърмящата субстанция, отделяна от някои жлези на епидермиса. Така в апогея на своето извисяване те се превръщали в горящи главни, като различните видове птици определяли цвета на експлозията. Но злоупотребата покрай празничните церемонии довела до изчезването на тези твари и се наложило да използват нещо друго.

— Рибите?

— Да. Сега фойерверките се извършват под водата, а зрителите им се наслаждават от небето, настанени удобно в кошовете на своите балони. Публиката от аеростатите твърди, че да гледаш надолу е много по-приятно, отколкото да си извиваш врата, за да се взираш в облаците; положение, което в края на краищата е адски неестествено…

— Значи рибите — повтори Давид, леко замаян.

— Ела! — приключи Сирс. — Трябва да работим, наблюдават ни.

Тя му показа как най-ефикасно да си служи с дървените щипци и да улавя змиорките на излизане от леговищата им, как да се предпазва от острите и режещи удари на опашките, как да повдига животното с рязко извъртане на китката, без да му изтръгне главата…

С нацупени устни Давид я слушаше, предварително убеден в малкото си умения за такъв вид спорт. След това му се наложи да премине към дела и да прикове полека едно от дългите и извиващи се вретена, които пореха водата. Създанието се бореше, шибаше дръжката, докато я наряза. Той едва не загуби равновесие. Отстъпи и опря гръб в скалата, полагайки отчаяни усилия да избегне ританията на живия ремък… Задиша отново спокойно едва тогава, когато жертвата му беше всмукана от подскочилия търбух на торбата-шамандура.