Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 53

— Всеки балон си има собствен специалитет — отбеляза младата жена. — Танго, валс, блус. И трябва да маневрират, за да се представят последователно над танцьорите. Е, стават и сблъсъци, които повреждат обвивките им. Нерядко се случва някой дирижабъл да експлодира току в самия разгар на кадрила, заливайки носещите се дами и кавалери с дебел пласт пламнала гума, но шумът от фанфарите е толкова оглушителен, че никой не обръща внимание на инцидента…

Дъжд от неблагозвучни акорди се изсипа преди първите тактове на валс, после музикалната вихрушка се извя със сила — думкане на барабани и взривове от медни инструменти. Противно на това, което можеше да се очаква, акустиката беше великолепна.

— Трябва да помислим как да се пременим! — изкрещя Сирс в ухото на Давид. — Тази вечер карнавалът ще бъде в разгара си. Знам едно сигурно магазинче. Ела!

Той се намръщи в гримаса. Запита се какво ли разбираше под „сигурно магазинче“ неговата спътница?

Изглежда, че за търговията с фусти тя използваше речник, обикновено запазен за опасния пазар на трафикантите на оръжие! Не се реши да й иска обяснения и я последва в плетеницата от улички, които приближаването на празненствата изпълваше с истерично и опиянено гъмжило. От едно миниатюрно павилионче, затънало под лабиринта от сводове, те си купиха два съвсем семпли костюма с цвят на индиго, чиято кройка не предизвикваше такава недоверчивост, както класическото облекло на „хотелските крадци“. Колкото и банална да бе покупката, тя се осъществи едва след изкусната размяна на опознавателни знаци. Това допълнително увеличаване на предохранителните мерки, което на пръв поглед можеше да се възприеме като гротескно, само засили нервното напрежение на Давид. Всичко се развиваше така, сякаш някакъв неясен и заплашителен свят постоянно се множеше в сравнение с другия от празника: пъстър и шумен.

Продавачът — старец, скрил лицето си зад тъмните сенки на изтъркана качулка — с широк жест им посочи разнообразието от вехти и износени дрехи, струпани на витрината му…

— Виолетово, синьо, зелено — гърлено занарежда той. — Тази вечер хороводите на фарандолата ще се организират според съответния цвят. Не хващайте за ръката танцьор освен в индигово, спазвайте разпореждането. Различните кортежи ще се групират един след друг, започвайки от площада пред кметството. Така ще образуват паралелни линии, които ще възпроизвеждат цветовете на призмата: жълто, оранжево, червено… Да, тази нощ в града ще танцува небесната дъга, ще се разлива на вълни по улиците и булевардите. Чудесен спектакъл за всички щастливци в балони…

Той завърши своето търговско представяне с бегло намигане и се върна в прашното павилионче. Давид отново се озова под сводестия тунел, измъчван от огромна празнота в стомаха.

— След малко ще хапнем — успокои го Сирс, прикривайки се с длан. — После ще отидем в квартала на майсторите пиротехници, там се намира моята връзка… Трябва да сме предпазливи…

Обядваха в мръсна кръчма, където им сервираха някаква лоясала и недоварена помия, назована с подходящо име в тон с карнавала. Единственото им утешение бе да разберат, че храната се даваше безплатно от общината и че в такъв случай те нямаше нищо да платят. След като тези формалности бяха приключени, двамата се оставиха на тълпата да ги повлече към центъра. Въздухът бе напоен с миризмата на пот и на пържено. Купи, преливащи от гъсто като смола вино, се подаваха от ръка на ръка. Давид избягваше да се докосва до тях. Прахолякът, шумът и горещината натежаваха в атмосферата и я правеха непоносима. Най-сетне те се измъкнаха от хаотичното движение по големите артерии, за да свият по сенчестия скат на уличка с влажни павета. Докато се спускаха, почти студените пориви на вятъра довяха до ноздрите им горчивия мирис на тиня. Криволичещата пряка ги изхвърли пред идеално кръгло езеро: бистра водна повърхност, определяща центъра на града с тръпнещото си петно, около което стъпаловидно се разполагаха сгради и къщи. Изправил се на стръмния бряг, Давид се чувстваше обграден, хванат в капан, сякаш бе гладиатор, който — в мига, когато трябва да затъпче върху пясъка на арената — повдига глава и обхожда с поглед концентричното множество на скамейките, чийто пленник се е оказал. Градът се сключваше около езерото, сковавайки го, обуздавайки го, превръщайки го в скъпоценност, в накит.