Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 57

Една змиорка се отърка о прасците на Давид, разбивайки канавата на неговите видения. Той отскочи встрани и все пак успя да я склещи в челюстите на щипците. Студът наливаше оловна болка в костите на краката му, кожата му беше добила отвратителен виолетов оттенък. Направи опит да се разтърка, но плътта остана безчувствена въпреки масажа. Сирс се мръщеше, терзана от същите симптоми. Помогнаха си взаимно, покачиха се върху скалите и там седнаха, като изпружиха вкочанените си крайници под слънчевата топлина.

— Можете да стоите, извън водата не повече от десет минути! — излая някъде от брега гласът на водача на групата. — Държа ви под око. И не ми симулирайте!

Те дори не благоволиха да обърнат глави. Зашеметяването отминаваше, заменено веднага от непоносимо изтръпване, сякаш бяха прободени от безброй обезумели иглички.

— Обикновено експлозията на дадена риба разпръсва почти музикални трептения — прошепна Сирс, която следваше потока на неговата мисъл — и някои церемониалмайстори са се досетили как да използват този своеобразен феномен. Пристъпили към хармонично групиране и стриктно установяване на времето за взривовете. Освобождавайки видовете по предварителен, точно определен ред, те стигнали до създаването на истински симфонии. Всеки умиращ екземпляр е нова нота от мелодията на подводния оркестър. Гигантският златист сиприн при разлагането си дава до, рибата пирогона — ла, и така нататък… Практически е възможно да се напишат партитури за риби, ако човек притежава старанието и необходимия талант за такова едно изкуство.

Давид разтвори широко очи, неспособен да възприеме очарованието на симфония от херинги и пасажи тон, изпълващи редовете на петолинията, плуващи около ключове сол, извиващи се около бемоли и бекари, за да се разлеят в още по-ослепителни ивици…