Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 56

Така те се стараха повече от час. Дебнеха вълнообразните тласъци на бягащите змиорки, пазеха се да не ги ухапят и мамеха бдителността на водача на групата, чийто поглед изгаряше гърбовете им. За пореден път Сирс показа, че действа много по-сигурно. С резки, отмерени движения тя последователно пълнеше и двете торби, наваксвайки натрупаното от Давид закъснение.

— Нищичко не разбирам от тази история с подводните фойерверки! — беснееше младият мъж. — Технически погледнато, това е немислимо!

— Напротив! — отвърна спътницата му търпеливо. — Ти не разполагаш с всички доказани научни истини и тъкмо тук се крие причината за твоето недоверие. За голяма разлика от човека рибите могат да произвеждат светлина, без да има термично изпускане. Такава студена светлина се получава благодарение на две субстанции, отделяни от техните клетки. Едната служи като гориво, а другата предизвиква реакцията. От своя страна кръвта пренася кислорода, без който не е възможно никакво горене, и така захранва процеса. Плътни мрежести тъкани, тъй наречените „естествени лампи“, разпръсват този хладен блясък по повърхността на епидермиса. Всъщност става дума за жлези, подобни на кристални лещи, увеличаващи собственото си лъчение чрез пигментни отражатели. Но това не е всичко. Трябва да споменем и многобройните джобове със слуз, с които са снабдени тия риби. Когато те я изхвърлят, при допира й с водата се получава химическа реакция: тя превръща субстанцията в светлинна мъгла, в истинска водна светкавица! По такъв начин животните могат да завоалират своето бягство (по примера на октоподите и техния прословут мастилен облак!), да сплашат някой неприятел, като го заслепят, или напротив — да привлекат вниманието върху себе си при сексуална игра. Както и да е, всички уловени от нас мостри ще бъдат пуснати в рибарници с разтвор, ускоряващ появата на фотолуминесценция. Дрога, която ще ги подлуди и ще отприщи химическия им обмен. И когато по време на спектакъла ги освободят, самият стрес от бягството ще бъде достатъчен, за да предизвика тотално нарушаване на равновесието. Разрив в налягането и клетките им ще се всмучат от околната среда… а животните ще експлодират в снопове светлина.

Давид прехапа устни, разкъсван между очарованието и ужаса. Представи си как рибите се втурват извън кошовете и плетените мрежи, как порят чистата вода на езерото с дълги движения на перките, с изпъната муцуна и прилепнали от бързината хрилни гънки. Той ги следваше, поднесъл лице към сребристите изблици, докато те променяха своя маршрут с обикновено трепване на гръбнака — мигновен еластичен картеч, изплъзнал се от рибарниците, от развъдниците за стриди и змиорки. Започваха ритмично да се извиват и спускат, едва докосвайки повърхността на водоема, за да могат да се гмурнат още по-надолу в шеметните дълбини, където тяхната естествена светлина им проправяше пътя. Смесили се в породи и видове, рибите бягаха и само за няколко секунди братя по свобода, рязко пикираха. Тогава зарядът неочаквано се освобождаваше! Изумително сътресение, стремително всмукване — те експлодираха в пределите на своите тела. Нямо възпламеняване ги разпиляваше; сноп пръснали се вътрешности, възвеличавани от флуоресценцията; букет от дървоподобни органи, изсипващ се в плавен светлинен дъжд. А отгоре, надвесени от кошовете на балоните, мъже, жени и деца изпадаха в захлас, очаровани от забавения каданс на взрива. Ето че вихрените течения се изпълваха с останки, увличаха натрошените скелети в своеобразен балет, изтъкан от грациозните арабески на плътта. Фосфоресциращата гора протягаше своите клони, разцъфваше в цветове от рибени кости и вътрешности. Съединителни капачета, опашни перки, плавателни мехури и хриле се разбъркваха в искрящ пъзъл и глухото пращене на подводния пожар озаряваше и най-дълбоките бездни на езерото, не оставяйки нищо скрито от техния релеф, сякаш отломки, почиващи в тинестото си легло. Водовъртежите размесваха багрите и кръвта се разстилаше по повърхността в блещукащи петънца…