Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 54
Серж Брюсоло
Десетина души работеха по брега: избутваха ладии във водата, нагъваха мрежи. Едър мъжага с кожена набедрена препаска и старателно обръсната глава ги подканваше с жестове и викове да побързат. Сирс направи към него дискретен знак с разтворена длан и присвити пръсти, сетне държането й стана смирено — нещо, което контрастираше с обичайната й суровост. Флотилията пореше езерото, браздеше повърхността му в дълги, пенливи гънки. Върху предната част на всяка лодка се разстилаше надпис с червени букви:
Момчета и момичета се гушеха по пейките за гребците голи, намазани с мас, а лицата им бяха стегнати в сини гумени маски за гмуркане, в чиито стъкла на наочниците от време на време заиграваха слънчеви отблясъци.
Надзирателят с лъсналата глава най-после благоволи да ги удостои с поглед. Мускулестото му туловище и китките бяха осеяни с белези. Беше се вмирисал на риба.
— За работа ли сте дошли?
Младата жена кимна.
— При гмурците е пълно, но ми трябват хора за дупките в скалите. За змиорки. По пет гроша на ден. Ако това ви устройва, минете през командорията да си получите екипировката. Там ще ви дадат и подробности.
Сирс едва доловимо отправи поздрава за високопочтена благодарност, последвана две секунди по-късно от Давид, който бе решил вече на нищо да не се учудва. В командорията, където раздаваха снаряжението, ги накараха изцяло да се съблекат, преди да връчат на всекиго гърне с мас, източени щипци, чиито съединени челюсти се разтваряха в края на дръжка, дълга приблизително колкото дръжката на метла, както и торба-шамандура, явно за да прибират в нея плода на своя улов.
— Броят се само живите екземпляри — излая водачът на групата, — нормата е петнайсет парчета на ден. За всяко липсващо, мъртво или ранено животно ще ви се реже по един кредит от надницата. Не съсипвайте работата в желанието си да увеличите темпото. Всеки разполага със своя територия, не дълбайте дъното на другите. Иначе ще си навлечете неприятности. Това е, действайте!
