Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 52

Съдовете се трупаха шумно, претоварвайки трапезата. Давид се запита дали дървената конструкция щеше да се окаже с толкова як гръб, че да издържи тази разстлала се железария, тази грамада с разрязващи крайници, чиито отражения нараняваха очите така хладнокръвно, както и блясването на посичаща сабя или острието на стрелнала се брадва в зенита на своята крива.

Той отстъпи назад в стаята, болки бяха избили под клепачите му, вратните прешлени го стягаха мъчително. Изтегна се на леглото. Беше тясно и твърдо, осеяно с оплели се едно в друго перца, които го пробождаха в слабините.

— Скоро ще има бал — започна като че ли на себе си Сирс. — Светата троица в Града на Празненствата: банкетът, балът и фойерверките… Дотогава трябва да търпим и да внимаваме да не ни виждат много-много… А после…

Но Давид вече не я слушаше.

На сутринта те бяха изтръгнати от кревата от страхотна врява, заливаща улицата. Глашатаи биеха тъпани на всяко кръстовище, изреждайки с монотонен глас списъка на тържествата, часовете и местата, където щяха да се проведат многобройните допълнителни балове, предхождащи вечерния.

Двамата се пребориха с умората и слязоха на площада. Да се остава в стаята, и то точно в деня на карнавала, би се сторило на всекиго извънредно съмнително. Дирижаблите кръстосваха небосвода, бълвайки от облаците конфети или плетеници от серпентини, които се разнищваха в пространството на рояци, сякаш бяха мътило, пъплещо от влечуги. С цялата енергия на своето мълчаливо упорство Сирс го отведе в покрайнините при крепостните стени и го покачи върху билото на старите укрепления — за горчива подигравка те бяха боядисани с розов лак, поръсен с бели грахчета. Оттам тя го накара да огледа цялата равнина. Кратери като кръгли петна надупчваха гъстата трева с голотията на утъпканата си почва, сякаш издълбани с пробой в растителния килим на полето. Всяка окръжност имаше диаметър приблизително от около стотина метра и всяка дупка все същия вид — опустошен, безводен, сух…

— Това са местата, където са се провеждали предишните балове — изрече Сирс с равен глас, — земята там е толкова пресована, че нищо не никне. Някъде дори се подава скала…

Тя се извъртя на сто и осемдесет градуса и му посочи друг сектор от полския пейзаж. Давид потрепера. В момента трийсет хиляди души се събираха, за да затанцуват в центъра на голямата източна равнина. Балът все повече придобиваше размерите на човешки прилив. Стекли се от четирите посоки, излели се като водопад по склоновете на възвишенията, танцьорите бяха започнали да се струпват там — жива локва в непрестанно вълнение, гъмжило от намазани с бои глави, напомнящи трескавото въртене на разноцветни топчета, изплъзнали се от своите гнезда. Както обикновено, оркестрите летяха на гроздове досами облаците. Аеростатите им от бледолилава или розова гумирана материя описваха хилави дъги, докато музикантите настройваха инструментите си и се опитваха да запазят равновесие, хлътнали в гигантските ракитови кошове.