Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 50

След малко се появиха жените, превити под товара на покривките. Омагьосан, Давид ги наблюдаваше как разгъват този огромен булчински воал, с който методично застилат пировата трапеза. Струваше му се, че пред него се разперват всичките платнища на цяла една армада: марсели, крюйсели, кливери… стотици квадратни метри тъкан. И въпреки това знаеше, че няма нищо такова.

— Чаршафи — бе му подсказала Сирс, — събрани от всички градски бордеи и от околностите, съшити ръб за ръб, за да образуват тая умопомрачителна покривка. Омачкани, неизпрани чаршафи, носещи все още белезите на интимните нощи, които са обгръщали.

Давид присви клепачи, сякаш от мястото, на което се намираше, би могъл да забележи петната от сперма, колосали плата със своето възсолено, нишестено лепило, и ореолите от пот с миризма на оцетена киселина…

Любовното покривало се разстилаше, замяташе излъсканото дърво на масата-змия, призовавайки за едно-единствено причестяване всички коремни удоволствия. На равни промеждутъци някакъв дърводелец скланяше гръб и с отмерено движение на китката забиваше по няколко пирона, за да разпъне на кръст материята, намачкана от толкова тела, от толкова сексуални пози и откази. Притъпени от разстоянието, оглушителните удари на чука достигаха до зрителите от капандурата като звънтеж на камбанки, напълно нереални, което само засилваше усещането за съновидение. Церемонията протичаше без никакви спънки. Гигантският чаршаф захващаше своето дълго криволичене през местността, очертавайки в нея път, който с отдалечаването си сякаш ставаше все по-чист и неопетнен.

— Съдовете! — задъха се Сирс с пръст, насочен към нов контингент от хора, пъплещ по петите на жените, които разпъваха покривката.

От равнината се беше надигнало дрънчене на желязо и Давид си помисли, че докато премига, ще види появата на маневрираща конница с блеснали саби и спуснати шлемове, готова да влезе в бой. Ала се излъга. Конете, препъващи се в жилавата трева, дърпаха само високи каруци, отрупани със стоманени сервизи, чаши, стомни и кани. Железни съдини, масивни и тежки, удивително непрактични. Съдини символ.