Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 15
Серж Брюсоло
— Много добре, много добре — изсумтя мустакатият. — Ще видите, всичко ще протече така, както сте се надявали. Това са автентични венерианки, знаехте ли го? Оцелелите от една раса, която днес е изчезнала. Довчера почитани като богини, сега те са принудени да продават своите дарби, за да преживяват. Какви тъжни времена, а?
— Кога ще се състои… церемонията? ~ прекъсна го Давид, загубил търпение.
— Ще ви предупредят. Повече не излизайте от хотела. Когато… „настройката“ приключи, ще изпратя някой да ви вземе с кола. Не пропускайте тази уникална среща. друга няма да има! Все пак аз трябва умело да ги подготвя, вие не сте единственият ни клиент. Предполагам, че ме разбирате, нали?
— Естествено. Заситниха към изхода. Давид вече не усещаше влагата. Ала в мига, в който се намериха на чист въздух, той отново бе завладян от съмнението:
— Те наистина ли могат да… Всъщност искам да кажа… Младостта, бъдещето… нима?
Мургавото човече направи снизходителна гримаса, потупа го по рамото и се извъртя на пети, след като скришом хвърли поглед към часовника си. Давид се озова сам в подножието на планината, окъпана в слънце. Събитията се бяха развили толкова бързо, щото му се струваше, че е сънувал срещата си с венерианките, Беше изкушен да се върне обратно, повторно да плъзне взор в процепа на амбразурата, но враждебното изражение на пазача го разубеди. Излезе през най-близкия изход, без да посмее да се обърне.
Всичко щеше да се нагласи добре, не можеше да бъде иначе. На Венера, Сирон, Магалия и на още двайсет други сателита тези жени бяха почитани като идоли. Агенцията, която за къшей хляб ги беше измъкнала от някакъв транзитен лагер, бе натрупала цяло състояние от експлоатацията на техните необичайни дарби. И Давид съвсем не беше първият, който щеше да се възползва от тях.
Щом проникна в хола на хотела, се почувства пред прага на изтощението. Изпи една хладка бира на бара, сигурен, че ще му причини киселини. После се качи в стаята, където се тръшна в кревата сред проспектите, връчени му от туристическата агенция в момента на заминаването и които вече бе чел и препрочитал близо сто пъти…
„… В Древна Гърция — гласеше кратката анотация — наричали Пития една млада жена, която била упоена от естествени серни изпарения, в своето бълнуване тя имала дарбата да изрича пророчества под формата на афоризми. От всички краища се стичали да се докоснат до тази гадателка и легендата й приписва големи предсказания. Днес, след хилядолетия, нашите служби са в състояние да поднесат на гражданството значително повече услуги, отколкото митологичната Пития. Всъщност, след като успя да си осигури
Давид се изправи. Очите му се замъгляваха, редовете танцуваха. Май трябваше да си сложи очилата. Но имаше ли смисъл? Знаеше наизуст думите от проспекта. Отпусна се назад, потърси подкрепата на възглавницата.
