Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 14

— Бих ли могъл ла ви попитам за името? — произнесе то с глас, с какъвто се шепне в лоното на катедрала.

— Господин Сат — не смогваше да си поеме дъх Давид.

— Точно така! Господин Сат — измърмори човечето, чието лице внезапно се бе издуло от напълно комерсиално задоволство. — Струва ми се, че иде, останете доволен от нашите услуги. Няма да се разпростирам върху техническите подробности, те обикновено отегчават клиентите ни. Въпреки това искам да наблегна върху един определен момент: изобщо не става въпрос за магия или за някаква окултна практика. Всичко, което се случва тук, е достояние изключително на науката. На Науката, господин Сат, и на нищо друго! А сега ще ви покажа образците… Ще си изберете онзи, конто ви се стори най-подходящ. Важното е да не изпитвате никакво отвращение, никаква погнуса. Мисля, че вече са ви го обяснили. Оттук, ако обичате…

И прекъсна монолога си. без да чака отговор ~ като нахакан продавач, знаещ, че продукцията, която е натоварен да пласира, върви без затруднения и че по-нататък няма разумни причини да разкрива чудеса от красноречие.

Спуснаха се по малко хлъзгаво стълбище и дребното човече се спря в един ъгъл край амбразура, през която проникваше слънчев лъч.

— Сега ще погледнете през този отвор ~ заяви то със затворнически глас. — Те са там! Направете вашата преценка и ми посочете избраницата по символа, татуиран върху лявата й гърда. Оглеждайте спокойно, не бързайте!

То се отдръпна и свенливо извърна очи, сякаш искаше да предостави на своя клиент възможността да се отдаде на някакво срамно удоволствие. Давид нетърпеливо надникна през покрития с мъх процеп. Извисяваха се над нещо като вътрешна градина, тесен затревен кръг с цветя, притиснат в обятията на сивите стени на планината. Вътре седяха жени, имаха отегчен или заспал вид и всичките бяха дебели — истински възвишения от бяла, гладка плът, които комай нищо не можеше да помръдне. Това бяха Питиите на Града на Оракулите. Животворните самодиви. Ледена тръпка пролази по гърба му. Той бе достигнал целта на своето пътуване… Широко разтвори клепачи, оглеждайки внимателно клекналите матрони. Голотата подчертаваше и най-мъничкия им недостатък: затлъстяванията, слегнали се в последователно увили се гънки, сякаш навивки на гигантска витлова пружина; многобройните брадички; бедрата, разстлали се в розови локви и изпъстрени с пъпчици. Ала въпреки цялото това изобилие от плът те не предизвикваха отвращение. Преценявайки ги трезво, човек доста скоро откриваше у тях необикновен чар, известна красота, малко потискаща, но в никакъв случай не и неприятна.

Зад гърба на Давид надзирателят се прокашля с твърдото намерение да върне своя клиент към действителността. Давид набързо спря избора си върху най-импозантната от всички: рижа, с бръсната глава.

— Триъгълникът — измърмори той и отстъпи назад. заслепен от полумрака в коридора.