Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 13

Потърси картата в джоба си, ориентира се, доколкото можа. Пещерите бяха разположени в центъра на цветен парк, върху възвишение, за което се подразбираше, че е направено от циментова отливка и поддържано от невероятен хаос спомагателни греди, подсилени с железни отпадъци. Напомни му за онези изкуствени планини, с които бяха осеяни зоологическите градини — по тях печално подскачаха кози и маймуни. Внезапен страх за малко не го накара да се откаже и да се върне назад. Нахока се: бе толкова близо до целта! И то след като му се наложи да изразходва цялата си пенсия, за да получи място! Изруга.

Помисли си, че вместо да го хранят, да го карат да затлъстява като бонбоните, продавани от марсианския бижутер, неговите колекции го бяха изпразнили от съдържание, бяха го пресушили. Беше се отдал на вещите изцяло и те го бяха вампиризирали. Бе забравил как се живее, но сега смъртта го догонваше. Нейният бяг щеше да намалее, да застине съвсем в ирационалната неподвижност на дрехите от хотела, ала собствената му rigor mortis щеше да бъде окончателна. И няма да последва събуждане, нито пък връщане към мекотата и намачкването. Давид ще потъне право надолу, вкопчен в последното задушаване, вдървен в съсухрена сива плът, обречен да пропада безконечно… А той не искаше и да знае за неподвижността, той копнееше да крачи, да бяга. да изпитва двигателната сила на постоянните промени, той…

Трябваше да тръгва към пещерите.

Закриволичи през парниците, масивите и водните басейни, спирайки от време на време да си поеме дъх под свода на някоя беседка. В подножието на бетонената планина пазач в униформа любезно, но твърдо поиска от него да се легитимира. Камера разчете означенията на магнитния имплант под кожата му. И понеже всичко, изглежда, беше наред, заповядаха му да продължи по-нататък сред меандрите на тесен циментов проход, изкуствено потопен в плесента на времето и направен. така, че да имитира скала. Тук бе царството на влагата, сълзеше отвсякъде като в изба. Неприятни сърбежи го стиснаха в бронхите, преминавайки бързо в пристъпи кашлица. Веднага се появи дребно човече с тъмна, съсухрена кожа. Беше облечено елегантно-крещящо, сякаш е панаирджия или фокусник. Дебели мустаци затулваха горната му устна.