Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 124

— На юг! ЛЕТЕТЕ НА ЮГ!

Тереза се стресна, опряла се в гърба му.

— Какво става? — изпъшка с премалял глас. Той й описа необичайната гледка, която се разкриваше пред неговите очи. Момиченцето неприятно се захили.

— Знаеш, че няма смисъл да викаш. Балоните никога не остават надути повече от три часа. Най-често след трийсет минути се пръсват! Много нещастни случаи имахме с тези пособия! На мен самата балонът ми се пука два пъти, за късмет — над палубата. Е, отървах се само с навяхване и изкълчено коляно…

Тя говореше съвсем непринудено и никакво вълнение не трепваше в гласа й.

— Въпреки това те са твои приятелки — възнегодува Давид. — Струва ми се, че…

— Те ме мразят! — яростно произнесе Тереза. — Някои вече ме наричаха парцал. Веднъж всички се изредиха и оклепаха спалния ми чувал с изпражнения! Друг път пък…

Ловкинята се задави и отново захлипа. Давид я потупа по бедрото, после, осъзнал, че жестът му е двусмислен, се изчерви до корена на косите си. Впрочем цялото туй съвместно съжителство адски го притесняваше. Как щеше да постъпи, когато някой от двамата бъдеше застигнат от непреодолимо желание да облекчи естествените си нужди? Да, как? Той се намръщи. Ето че сред мъртъвци и отломки от разбития кораб, сред кръв и пламъци младежът се терзаеше над протоколни въпроси или пък свързани с човешкото благоприличие. Заслужаваше един як бой!

— Смяташ ли, че вратичката ще издържи? — запита внезапно момиченцето. — Започват твърде необичайно да блъскат от другата страна.

— Не се безпокой! — протръби той със сигурност, каквато далеч не изпитваше. — Този метален калъп е направо танк!

Тереза се изсмя нервно.

24

Розовеещото зарево от пожара дълго време танцува по небосвода. Прокобен фар, който другите кораби навярно виждаха от четирите краища на хоризонта, той подпалваше нощта. Със залеза на слънцето морето притихваше, ударите на юмруците по бронята се бяха уталожили. Давид вървеше слепешком, присвил очи, съсипан от изтощение. Главата на Тереза клюмаше в плешките му — свилена топка с горещи устни. Спеше и нещо говореше, бълнуваше откъслечни и непонятни думи, сепваше се, после отново потъваше в дълбоко мълчание, отпаднала, немощна. На младия мъж му се искаше да поспре малко, да поспи и той, но не знаеше какво трябва да направи. Ако отдръпнеше ръце и крака от датчиците, нямаше ли опасност доспехите да се строполят? С ужас си представи огромната бронзова статуя, просната в калта, наполовина погълната, шляпаща напусто и мъчеща се да възстанови своето равновесие. Да седне въобще не бе допустимо: момиченцето изместваше центъра на тежестта, увличайки скафандъра назад. А пък дори и да седнеше, щеше ли да успее да се изправи отпосле или ще се прекатури по гръб като костенурка? Такава вероятност обливаше челото му в пот. Поради липса на друга възможност той клекна, изключи съединенията и прекъсна електрическото захранване. Вентилаторите веднага престанаха да работят, подир което горещината скочи с градуси, превръщайки калъпа във фурна. Тереза застена и се размърда. Тя също се потеше, ризата на Давид бе подгизнала като чаршаф след трескава вечер. Той сподави непристойните помисли и потърси място за нощувка.