Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 125

Много бързо забеляза, че такава надежда си беше направо предизвикателство. Болтовете го убиваха, стоманените шарнирни сглобки болезнено се впиваха в плътта му, а велосипедната седалка го прежулваше между краката. Малко му бе необходимо, за да се разплаче от яд. Задряма за час или два, като непрестанно се въртеше и променяше позата, дано избегне захапването на арматурните елементи и нитовете. Зората го изненада в почти замаяно състояние. Дрезгавата светлина на утрото проникваше през зарешетеното прозорче, сякаш се процеждаше пред капандура, изпълвайки шлема с неестествено хало. За няколко мига си помисли, че се е озовал в мансардната си студентска стаичка и че заспива така — забол нос в учебниците, с химикалка в ръка…

— Горещо е! — изпъшка Тереза. — Ще се задушим! Гладна съм!

Давид се окопити, натисна ръчката на съединителя. Влажен въздух веднага започна да циркулира из вътрешността на бронята. Момиченцето се разкиха. Медната стрелка на брояча за обратно отчитане бе спряла на 64. Шейсет и четири часа… Повече от две денонощия и половина. „Два дни усилен ход!“ — беше казал капитан Орноз, но какво ли имаше предвид под „усилен ход“? Отмерена и бърза крачка с цялата тая тълпа от ловци в краката? Давид и неговата спътница по-скоро затъваха в мъчително тъпчене на място; при това темпо щяха да са им необходими четири дни, докато стигнат до сушата! И дума не можеше да става да се предвижда подобна възможност!

— Ти не си ли гладен? — натърти Тереза. — Смяташ ли, че има нещо за ядене в тази железария?

Той се усмихна, опитвайки се да прогони от мисълта си призрака на приближаващите часове.

— Да, обаче възниква проблем. Хранителната тръбичка е в шлема. Аз, разбира се, бих могъл да смъкна седалката, за да издърпам главата си, но това с нищо няма да ни помогне, тъй като ти не можеш да заемеш моето място. И не виждам никакъв начин да те прехвърля отпред. Ще се наложи да отворим задния капак и толкоз!

— Да пробваме все пак със седлото…

— Добре!

Давид завъртя манивелата, смъквайки велосипедната седалка с около трийсет сантиметра. Безполезността на процедурата веднага стана ясна — челото на младежа продължаваше да е във вътрешността на каската, единствено носът и устата му бяха минали по-надолу.

— Ами ако пъхнеш ръката си в шлема? — предложи Тереза. — Изсмукваш храната, после я изплюваш в длан и след това ми я подаваш под мишница?

— Ти за човек-змия ли ме смяташ?

Тя се засмя:

— Опитай въпреки всичко!

Той освободи десницата си от датчиците и се постара да я вмъкне в сферата остъклено желязо. Минаваха само пръстите му. Дланта, още повече китката, оставаше блокирана в извитото дъгообразно туловище на бронята.