Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 122

— Горещо ми е! — проплака Тереза. — Задушавам се! Трябва да отворим вратичката!

— Не мърдай! — гневливо й отвърна Давид. — Ако изблъскаш клапана, живи ще се опечем!

За голямо негово облекчение тя не настоя и мъжът можа спокойно да довърши слизането. Когато жестоките удари изплющяха по краката на скафандъра, той разбра, че е стигнал до повърхността на морето. Сетне шуплив шум му извести, че бяха стъпили върху земята. Пусна веригата, отдръпна се. Прозорчето, зацапано със сажди и пръски кал, въобще не му позволяваше да обхване ширналия се пейзаж. По-скоро се досети, отколкото зърна отломките на кораба, изхлузил се и полегнал на една страна. Огнени стълбове обгръщаха кила от зачервена стомана. Стотици и стотици джуджета бяха погинали, премазани от туловището на стария параход. Събратята им обаче не преставаха да вдигат невероятна врява около спасителната броня, като млатеха по черупката с разперени длани. Давид не можеше да наклони глава, та да ги види; само ударите, вече удвоили се, свидетелстваха за тяхното присъствие, пробуждащо във вътрешността на бронзовия калъп отгласи на камбана. Младежът реши да кръстосва и размахва ръце пред себе си, разсичайки със сила въздуха. За момента това беше единственият начин, който успя да измисли, за да си проправи път сред враждебното стълпотворение, блъскащо се около корема му. За голяма негова изненада съпротивата, която му оказаха, отслабна и той можа да придвижи напред единия си крак, а после и другия, без да се препъне в никаква преграда.

И все пак, ако морето се разтваряше пред него, зад гърба му вълните начаса се затваряха, изливайки върху гръбначния клапан порой от гневни юмруци. Улови се, че си мисли с известен страх: „Дано резетата издържат!“ За първи път, откакто се беше вмъкнал в доспехите, той огледа шлема. Компасът бе разположен царствено точно срещу носа му. Вляво се намираше меден часовник, чиято задача бе да изчислява енергийните запаси на скафандъра, множество концентрични кръгове разделяха времето на дни, часове, минути. Забеляза, че отчитането в обратен ред вече е започнало и че началният потенциал от седемдесет и два часа е намалял : двайсет и седем минути. Емайлирана плоча, покрита с дребни знаци, изреждаше качествата на „дрехата за щеляване“. Така научи, че в случай на крайна опасност ще му бъде възможно да наелектризира залавящите ципци, но че тази изтънченост ще съкращава автономията му всеки път с поне четири часа. Хранителна гръбичка се показваше под прозорчето за наблюдение като мундщук на лула. Въобще не можеше да се огъва и Давид се запита как ли Тереза ще стига до нея, щом шлемът не е толкова широк, че да позволява вмъкването на техните глави. Помисли за секунда, не намери никакво задоволително решение и пропъди проблема от съзнанието си. Беше прекалено изморен, за да разнищва докрай подобни дилеми.