Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 126

— Естествено — заключи Тереза мъдро. — Тая джаджа не е била замислена за нещо подобно!

Пет минути те не си проговориха, всеки погълнат от своите стратегически планове.

— Как може да сме толкова глупави! — възкликна неочаквано момиченцето. — Та ние трябва да имитираме птиците!

— Да имитираме птиците ли?

— Точно така! Майката носи храна в клюна си и директно я пъха в човчиците на малките! Разбираш ли?

— Искаш да кажеш…

— Да, да! Пълниш си устата от тръбичката, а после завърташ манивелата, за да смъкнеш седлото максимално надолу. Аз промушвам глава изпод ръката ти и поемам онова, което ще ми дадеш!

— Каква елегантност! И сте била възпитана в девически пансион, скъпа!

— Глупак! Ако това те притеснява, питам се какво ли ще ми обясниш, когато се наложи да пишкам? Защото, предполагам, твоето такси е естествено без тоалетна! Или се лъжа?

— Н… не. Но по принцип ние няма да поглъщаме течности. Хранителният разтвор е съставен от богати на протеини вещества, които са напълно смилаеми, и не би следвало да се образуват органични отпадъци. Поне на теория…

— О’кей! Иначе ще трябва да си стискаме носовете! Значи да сядаме на масата, докато все още имам апетит, или ще чакаме?

Той се подчини. Жизнеността на Тереза го изпълваше като с балсам. Изглежда, тя нямаше цялостна представа за драматизма на ситуацията, в която се бяха забъркали. А може би така беше по-добре?

Захапа със зъби гумирания накрайник и всмукна дълбоко. Отначало нищо не потече, сетне някаква съсирена кашичка превзе устната му кухина. Бузите му се издуха. С дясната ръка задейства манивелата и извъртя лицето си максимално, свил врат в раменете. В същото това време главата на Тереза се опитваше, доколкото може, да си проправи път под дясната му мишница. Момиченцето се затрудняваше и пъхтеше, призоваваше на помощ всичката гъвкавост на своите гръбначни прешлени, подпирайки се, издърпвайки, дращейки, щипейки, извивайки…

— Готово! — изпъшка то най-накрая.

Давид почувства горещата, широко раззината уста да се долепя до устните му и потисна тръпката си. Разтвори челюсти, за да прехвърли храната в гърлото на малката. Чу я как се задави, закашля се. Скоро езикът на Тереза се активизира, като почистваше грапавата му брада.

— На всичкото отгоре дори не е и вкусно! — възропта тя, върнала се в първоначалната си поза.

Три пъти последователно те подновяваха операцията. Дали девойчето, осъзнаващо напълно вълнението, което пораждаше, вътрешно не се забавляваше?

Той предпочете да не се разпростира в тая насока и с голямо облекчение приведе доспехите в ход.

Цяла сутрин не размениха нито думичка. Атмосферата пак беше натегната. Трябваше да се признае, че непрестанното блъскане на джуджетата, което съвсем наскоро се бе подновило, също оказваше своето влияние. Малко след това се разрази буря, изля тонове вода и превърна тинестото блато в адски мочур. Краката на скафандъра шляпаха в тази разложила се маса с отвратителен шум като от изтичащ се отходен канал.