Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 112

Капитанът бе наредил да изкъртят част от палубата. Давид наблюдаваше как дъските на великолепния паркет чезнат една след друга, като този път не ставаше въпрос за восък или за почистване. Към десет часа мирис на дим се просмука във въздуха и стълб сажди бликна от твиндека, посипвайки се на интервали по люковете, сякаш първи разгаряния на огън.

— Готово! — извика някакъв моряк. — Започваме да се затопляме! Дано на ония мръсници им прегорят задниците чак до костта!

— Млъквай! — изръмжа друг моряк до него. — Май няма да крякаш толкова, ако се озовеш при тях!

И при тази мисъл той се прекръсти. Странно защо стомахът на Давид се сви, вадички пот се проточиха и покапаха под мишниците му, а после се отцедиха надолу по хълбоците.

Не смееше да се приближи до защитния заслон, за да огледа корпуса на кораба. Миризма на нагорещен метал пречупваше въздуха в мараня, навяваше спомени за мъркаща печка, за локомотив, застинал в очакване. Вентилационните тръби бълваха непроницаеми кълба пушек, които вятърът се стремеше да захлупи на палубата, давейки пътниците сред подобие на изкуствена мъгла.

„Добра маскировка за няколко удара с нож!“ — помисли си младежът, като се оглеждаше нервно назад. Скоростта на кораба чувствително се засили, люлеещите движения — също. Прехвърляха си парещото туловище, колкото се може по-бързо, преди да потопят ръцете си в калта. Давид се усмихна. Може би в края на краищата щяха да се измъкнат?

Когато вечерта взе да се спуска, той отново се качи при капитана на юта. Морският вълк изглеждаше още по-угрижен, отколкото сутринта. Забеляза, че от колана му стърчеше дръжката на стар револвер в кобур. Нощта беше студена. Над тях ясното небе им предлагаше своята звездна броеница.

Орноз се пребори с вятъра, припали лулата си с шумни всмуквания. Светлината на фенера разкриваше линиите и извивките на изсеченото му лице, подчертавайки още повече грапавините по мазната кожа.

— По-добре щях да направя, ако бях останал в космонавтиката — измърмори той след известно време, — на един междупланетен кораб поне можеш да се защитаваш. Имаш си реактори, господар си на полета и скоростта. А на тая сапунерка няма нищо — ни витла, ни кормило. Морето командва или почти… Все едно да се качите в кола без мотор или волан и пътят да ви подмята, както му скимне. Умът ми не го побира!

— Били сте военен?

— Взех участие в края на конфликта. Пълна гнусотия, нищо друго. Не знаехме нито защо, нито срещу кого се бием. Изобщо скапана работа! Е, после кръстосвах из космоса за сметка на Компанията на Червените библии.

— На какво?

— Да, наистина, твърде младичък сте, за да помните тия неща. В края на войната немалко народи бяха напълно объркани. Ценностите, религиозните вярвания — всичкото това беше пометено. Президиумът се опасяваше от обща криза на нихилизъм, която ще блокира всякакъв икономически подем. И тъй като хората не искаха повече да консумират, заложи се на религията, на мистицизма. А понеже старите богове вече нищо не струваха, трябваше да се измислят други. Точно с туй се занимаваше Компанията на Червените библии. Фабрикуваше митологии, космогонии, легенди за всякакви вкусове. Имаше творчески кабинет, съставен от десетина изследователи: безработни писатели, социолози, психиатри и цялата там пасмина. Когато скалъпеха някоя религия — идеално замислена и напечатана, — хукваха да я продават, както всеки останал продукт на водачите от тази или онази област. Най-общо им обясняваха така: „Народът ви се е разпилял, няма повече никаква социална спойка, властва анархия. Държавата вече не съществува. Ние ви предлагаме начина, по който да прегрупирате тия блудници около едно-единствено убеждение, около една-единствена сила: суеверието!“ И обикновено работата ставаше. Важните клечки се ръсеха, купувайки цялата операция. Хм, тогава започваше голямата игра. Сред племената пръсвахме известен брой лъжепророци, пастори, натоварени да проповядват неизбежното идване на нов месия. Три месеца по-къено споменатият месия се появяваше с гръм и трясък сред измайсторени чудеса и тръгваше да кръстосва полето, да събира народа. Тълпа от съучастници в измамата тичаше по петите му, умножавайки на всяка крачка „чудотворните изцеления“, предсказанията, небесните знамения. Сетне се пласираха библиите и ние отивахме да продаваме цирка си другаде. Добри времена бяха! Не ти оставаше нито секунда за отегчение! Към края станахме толкова известни на политиците, че от четирите посоки на галактиката идваха посланици да ни дават заявки. Казваха ни: „Ето какво, трябва ни нещо, ориентирано към секса, за обожествяването на шефа, нещо, което да оправдае робството, социалното неравенство, вярване, което да заздрави системата на кастите, и така нататък.“ И ние им шиехме всичкото това по поръчка, с чудеса и явления, поднесени на тепсия. Бюджетът за представлението беше огромен: гадатели, свещеници, мними сакати, майстори по специалните ефекти, гримьори… Цял един екип за суперпродукция! Продавахме религии, свети места и евангелията като сглобяеми къщи. Ех, после пазарът постепенно се засити, пласьорите на митологии взеха да се връщат с празни ръце и да носят сценариите си под мишница. Дружеството обяви фалит, а аз трябваше да се пренасочвам…