Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 110

И като заряза своя събеседник насред коридора, Орноз се втурна да търси стълба, изчезна в светлеещия отвор на един люк. Младият човек за миг се спря нерешителен, после отиде да почука на вратата на Сирс. Тя му отвори, събудила се веднага.

— Чух викове, какво става? Матросите вече роптаят, мирише ми на бунт, като гледам физиономиите им…

Той й разказа.

— Сигурна бях, че е така! — възкликна Сирс. Лицето й се стегна. — Това е дело на Пазителите на Словото. Някой от техните хора ни е проследил. С този саботаж те се домогват до нас. Опитват се да ни попречат да стигнем докрай!

— Но кой би могъл да го направи?

— Циганката, инженерът, гувернантката, обикновен моряк! Всеки! Те са навсякъде! Врачката ми изглежда най-подозрителна: тази идиотска работа, на която се е отдала, може да се окаже само прикритие…

— Клитония?! А защо не Жорж-Юбер, мъжът уравнение?

Тя повдигна рамене.

— Има ли значение? Отсега нататък трябва да бъдем нащрек и повече да не се разделяме!

— Толкова ли е напечено положението?

Младата дама се намръщи.

— Какво, подиграваш ли се? Без „гориво“ нито един кораб не е успял да довърши пътуването си! Джуджетата ще ни пуснат да заседнем, след което ще скръстят ръце и ще ни оставят да умрем от глад. Когато провизиите ни приключат, ще бъдат изядени сирачетата, а после…

Те мълчаливо се наблюдаваха. От най-горните палуби се разнасяше тропот.

— Орноз смята да се възползва от помощта на котела — прошепна Давид с несигурен глас. — Като нищо може да подпали дъските по палубата, не мислиш ли?

— Ако котелът гори денонощно, ще му е необходима цяла гора! Намираме се на пет дни от сушата, никога корпус не е поддържан загрят толкова дълго! Това е просто похват за освобождаване в случай на буря или пълно затишие, стратегия, която изобщо не превишава няколко часа… Опасявам се да не би ситуацията много бързо да стане непоносима. Пред нас витае или бунт, или ще ни обземе вълна от паника. Дечицата първи ще се огънат. Дано никой не се сети да предприеме серия от жертвоприношения на „морските богове“!

— Смяташ, че някои са способни да изхвърлят момиченцата през борда, за да умилостивят яростта на джуджетата?

— Струва ми се, че не е изключено.

Давид почувства как кожата му настръхва на приливи, мравки пролазиха по гръбнака му. Неочаквано си представи Тереза, сграбчена през кръста от разярени моряци и запокитена като дар на ордите от протегнати ръце. Подобна вероятност направо му уби апетита.

Към средата на следобеда той отиде да се присъедини към Орноз на неговия мостик. Капитанът го посрещна недружелюбно. Изглеждаше готов всеки момент да избухне.

— Остават ни утаечни сокове за още два дни — каза му с глух глас, — ако направя разпределение, мога да избутам и три. В такъв случай обаче маневрата ще се забави и ние ще изгубим в изминато разстояние това, което ще сме икономисали като хранителни припаси. Възможен е и друг трик: да използвам същевременно и едното, и другото — раздаване на храна, топлинен удар и така нататък. Не знам кое би било най-удачно. Нещо повече, когато съставяхме опис, забелязахме, че нашите въглища са пропити с влага. Вероятно някъде има просмуквания. Трудничко ще запалим котела. Само да ми падне тоя мръсник, дето си е направил майтапа да бута запасите ни!