Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 111

Давид се върна обратно. Насред предната палуба се сблъска с Клитония. Циганката изглеждаше мрачна и замислена.

— Знаете ли? — запита го тя, загръщайки се зиморничаво в износената пелерина. И тъй като той кимна, тя продължи: — От няколко дни подозирах, че нещо такова ще се случи…

— Съмнявате ли се в някого?

— Не! Искам да кажа — за саботажа. Разчетох в дланите известието за неизбежна катастрофа, за корабокрушение. И ставаше въпрос точно за нас!

— Вие сте съвсем песимистична!

— Ами вие?

Той не намери какво да отговори,

Атмосферата на борда за миг се бе променила. Разделени на групички, членовете на екипажа мърмореха, оглеждайки пътниците с очи, натежали от намеци. Нещо се кроеше, назряваше криза, търсеща своята изкупителна жертва. Давид много скоро почувства, че и той също е сред заподозрените. Сирс, която знаеше как да се превръща в невидима, когато това се налагаше, се опита да долови брожението по коридорите.

— Те се страхуват! — заяви тя. — Хвърлят вината върху нас. Някои започват да раздухват идеята, че капитанът се е оказал недалновиден и че повече не владее положението. Други хитри дяволчета смятат, че по-добре би било да се направи завой и да се пресече пътят на насрещен кораб, за да поискаме помощ от него. Някакъв старши моряк пък подхвърли мисълта да използваме ловкините на бисери като разменна монета и да ги предаваме на джуджетата една по една…

— Сериозно?

— Не знаеш ли? Гномовете ненавиждат момиченцата. Ловът на бисери вече е спомогнал за образуването на ракови тумори у много от тях. Предполагам, че те няма да имат нищо против да им отвърнат със същото. Бихме могли да си представим цяла разменна търговия — например по едно девойче на всеки десет километра.

Давид се запита дали младата жена се шегуваше, или идеята наистина си пробиваше път в съзнанието й. И тъй като бе склонен да повярва в последната хипотеза, предпочете да сменят темата на разговора.

— Кога Орноз ще запали огнището?

— Утре, без съмнение. Разпределението на порции вече снижи скоростта ни с трийсет процента. Ще се опитам да намеря оръжия: ако се стигне до бунт, по-добре е да имаме с какво да отвърнем.

Нощта се оказа адски дълга. На зазоряване ходът на кораба бе намалял още, докато плясъците на дланите по него, напротив, бяха станали още по-звучни. Колкото до издърпването на корпуса, то се бе превърнало в последователни и изключително неприятни разтърсвания. Плавателният съд вече не се плъзгаше, той направо се тресеше на място. Изпаднала в лошо настроение, мадмоазел беше решила да отложи ловната кампания. Клитония и Жорж-Юбер пък не смееха да снемат никакви отпечатъци.