Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 113

Серж Брюсоло

— И защо избрахте морския флот?

Орноз избълва двойна струйка дим.

— Поради силен недостиг на гориво. Лека-полека старите галактически превозни средства бяха оставени да потънат в ръжда. Започнахме да си мислим, че в крайна сметка средновековието не било чак толкова лошо!

Той млъкна, зареял поглед в празното. Плющенето на дланите по корпуса изпълваше въздуха с хрущене на речни камъни. Давид почувства, че торбата със спомените се беше отворила. Капитанът вече подхващаше отново своя монолог, с втренчени очи, без да го е грижа дали все още го слушат. Болестта на моряците, потокът на съзнанието, изливащ се през часовете на дежурството — те щяха да се озоват потопени дълбоко в глъбините на тази страховита, опияняваща каша, в това вцепеняване на духа, където меланхолията се просмукваше в сърцето с ненаситността на спаружена гъба.