Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 109

Давид направи няколко стъпки сред припасите. Повечето от торбите бяха разкъсани и бълваха своето съдържание под формата на пепел с неопределен цвят, в която се бяха споили луковици и гъбички, лишеи. мицелиев прашец, микодерми и захаромицети. Смрадта беше наистина отвратителна. Той сдържа дишането си. Не беше ли чел някъде, че инхалацията на някои спори водела до заболяване на белите дробове, често пъти смъртоносно?

Капитанът не проявяваше толкова предпазливост, тъпчеше с крак утайките и сипеше тлъсти псувни, надигайки високо фенера, за да може да определи границите на бедствието.

Точно в този момент Давид забеляза странна бяла пяна, която покриваше пълните чували, подобна на изкуствен снежец, с какъвто хората обичат да поръсват коледните си елхи. Уловил погледа му, Орноз избълва нов поток ругатни.

— Фунгицид! — благоволи най-накрая да обясни. — Някой си е направил майтапа, като е напръскал торбите с препарат, унищожаващ паразитните гъбички! И е стерилизирал запасите ни! Разбирате ли? Занапред този прахоляк ще е полезен на джуджетата колкото цигарена пепел!

Невярващ, Давид ококори очи.

— Всичките ми плесени са отишли на кино! — не преставаше Орноз. — Мамка му стара! Кой ли кретен го е сторил? Вече няма с какво да храним гномовете, това е направо катастрофа!

— Но са били необходими тонове вещество…

— Не, господине — прекъсна го някакъв моряк, — просто концентриран разтвор, и толкоз. Ето, погледнете…

Той посочи на пода една метална опаковка с големината на консервена кутия, снабдена с халка като граната…

— На саботьора му е било достатъчно само да отвори вратата — обясни Орноз, — да разпори чувалите, за да подсигури разпространението на фунгицида, и да захвърли своята бомба. Такъв препарат се използва на кораба за почистване на някои по-стари конструкции в трюмовете. Човек може да си го купи от всяка дрогерия срещу няколко десетака. Ужасно ефикасен химикал…

Изведнъж млъкна и прехапа устни. Нервността бе предизвикала свиване на зениците му — болест, от която понякога страдаше. Сега клепачите му се гърчеха в засилващ се ритъм.

— Може би торбите отдолу са все още годни за употреба — предположи морякът, — но докато ги отделим, препаратът ще ги на трови…

— Трябва да опитаме — отсечено изрече капитан Орноз. — Най-напред изчистете трюма, изметете ми всичката тая пяна и ми направете опис на годните запаси. В помещението на вълнолома трябва да има известно количество торби, пребройте ги и поставете край тях въоръжена охрана!

Прахолякът, носещ се на валма из въздуха, го задави в кашлица. Той се изплю ядно, после пое към горните палуби.

— Какво смятате да правите? — запита Давид, облягайки се на една медна ръчка в коридора.

— Икономии! — изръмжа капитанът. — Ще се наложи да храним тия скапани джуджета с капкомер, а това няма да е лесно. Нашите резерви са прекалено недостатъчни, за да ни позволят да стигнем до сушата. Без ответ пигмеите ще откажат да сътрудничат, ще ни въртят в кръг или просто ще ни оставят да заседнем в някой пясъчен нанос, вече са се случвали такива неща! Ако загрея корпуса, бих могъл да спечеля няколко дни, но само толкова — въглищата не са неизчерпаеми. Този, който ни погоди номера, сигурно е фанатик! Обричайки ни, той е обрекъл и себе си. Калпава история!