Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 107

Тереза неочаквано млъкна, ядосана на себе си. че прекалено се е увлякла. Отблъсквайки се с бедрата, скочи и се завъртя на пети.

— Трябва да вървя. Мадмоазел сигурно вече ме търси. Чао.

Сирс я изгледа как се стопява, погълната от квадратната паст на един люк. Щом остана сама, напрежението, което не я беше напускало още от първия ден на пътуването, отново се стовари върху нейните плещи. „Съдбата на корабите, написана в морето“ — думите на момиченцето танцуваха в съзнанието й. Защо? Тя затвори очи. Предната нощ се бе любила с Жорж-Юбер с единствената цел да го разпита. Беше го прекатурила в тъмнината на някакъв трюм и се бе нанизала на члена му със задната мисъл да му сломи съпротивата. Е, получи онова, което искаше. Напълно парализиран, инженерът се бе изразявал само с едносрични думи. Ако беше агент на Пазителите на Словото, то добре си играеше ролята. Оттогава тя се чувстваше зле и цялото обкръжение й изглеждаше подозрително: циганката, която малко говореше, но виждаше всичко; Тереза и нейният внезапен изблик на — приятелска симпатия; капитанът, вечно нащрек и с бинокъл в ръката, четящ по устните под предлог, че е воайор; мадмоазел, която…

Хайде, хайде! Започваше да се побърква! Пътуването се проточваше и сега атмосферата на кораба напомняше на онази в парниците, където никнат тропически цветя: гореща, влажна, нездрава, изостряща и най-малката миризма до нетърпимост.

На всичкото отгоре циганката се увърташе около Давид. Дали беше обикновено сексуално влечение или обходна пробивна маневра? Трябваше да внимава. Тук всяка „злополука“ се наказваше и бе напълно възможно да не хвърлят спасителен пояс на нещастника, прекатурил се през борда. Той нямаше да се удави, просто щяха да го разчекнат на парчета десет минути след падането му. Безкрайно изморена, тя разтърка слепоочията си.

20

Когато се спусна нощта. Клитония се озова сама в каютата. Ръцете я боляха, бъбреците й като че ли бяха разкъсани от упражненията следобеда. Беше снела близо триста и петдесет отпечатъка, прибягвайки до два начина на действие: плочките от размекнат восък и хартиени листа, чувствителни към мазната пот, която постоянно навлажняваше кожата на джуджетата. Около стотина проби можеха да влязат в употреба, останалите щяха да бъдат преработени, за да направят от тях нови плочки, или унищожени. Големи гладки листа застилаха кабината. Проявени с магнезиев двуокис по класическия способ, така скъп на хиромантите, те показваха черни отпечатъци на свити, агресивни длани, където различните линии се открояваха в бяло. От своя страна касетките с восък напомняха за онези отливки, които могат да се видят в музеите — следи от ръка или крак, оставени в глината от някой пещерен човек и преминаващи през хилядолетията, без да се повредят. С помощта на лупа циганката вече беше разчела цели двайсетина от тях. Капчици пот оросяваха челото и пламналите й бузи. Чувстваше се необичайно потисната. От време на време разлистваше някое старо пособие, дебела магическа книга с дървена подвързия и закопчалка, водеше си бележки, сетне отново се навеждаше със свъсени вежди над лупата.