Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 66

Погледна подозрително към корицата.

— Няма значение. Започна да става еднообразен.

— За какво се отнася?

— За временно пребиваващ гост в повечето от спалните в Холивуд, който спи с мъже и жени.

— Наистина ли? — попита Алекс с престорен интерес. — Мога ли да я прочета, като свършите?

— Засрамете се! — извика шеговито той. — Не искам да покварявам малолетна.

— Не сте много по-възрастен от мен.

— В сравнение с Рийд и мен вие сте направо дете — после отвори вратата на бащиния си кабинет. — Татко, имаме гости.

Енгъс погледна иззад вестника. В първите няколко секунди на лицето му се изписа изненада, после раздразнение и накрая усмивка.

— Здравейте, Енгъс. Съжалявам, че ви безпокоя в ден като днешния.

— Не се притеснявайте. Нямам друга работа. Когато игрището е заледено, не можем да тренираме конете навън — той стана от стола, тапициран с червена кожа, за да се ръкува с нея. — Вие сте ярък лъч в мрачен ден като днешния, нали. Джуниър?

— Вече й го казах.

— Споменах и на Джуниър — побърза да добави тя, — че това не е приятелско посещение.

— Седнете — махна с ръка Енгъс към един стол в стаята.

— Аз ще…

— Не, Джуниър бих искала да останете — каза Алекс, преди той да успее да се оттегли. — Това засяга всички ни.

— Добре тогава. Слушаме ви.

— Вчера отново говорих със съдията Уолис — мислеше си, че това ще разтревожи двамата мъже, но те останаха спокойни.

— Има ли някаква по-специална причина за това? — попита Енгъс.

— Исках ексхумация на тялото на майка ми.

Този път не се излъга в тяхната реакция.

— Господи, защо искате да правите подобно нещо? — попита Минтън старши и присви рамене.

— Алекс — Джуниър хвана ръката й, постави я на бедрото си и започна да я гали с длан. — Не е ли малко странно това желание? Толкова е… ужасно.

— Цялото дело е ужасно — напомни му тя, като освободи ръката си. — Както и да е, сигурна съм, че това, което поисках, е невъзможно, защото тялото на майка ми е било кремирано.

— Точно така — потвърди Енгъс.

— Защо? — Очите й светнаха в притъмнената стая. Те отразяваха пламтящия огън в камината и го гледаха обвиняващо.

Енгъс седна отново на стола си и вдигна рамене отбранително:

— Това беше най-добрият начин за разрешаване на нещата.

— Не разбирам защо.

— Баба ви планираше да напусне града, веднага щом уреди всичко по погребението. Не криеше това от никого. Затова реших тялото на Селина да бъде кремирано, мислейки, че Мърл ще поиска да вземе праха й със себе си.

— Вие решихте! С какво право, Енгъс? Кой ви упълномощи? Защо е трябвало вие да решавате какво да стане с тялото на майка ми?

Лицето му се изопна от гняв.

— Мислите, че съм решил да кремират тялото на Селина, за да залича уликите, така ли?

— Не знам! — възкликна тя и стана от стола си. Приближи се до прозореца и се загледа навън към заградените места до конюшните, които сега бяха празни. През вратите на оборите мъждукаха лампи. Беше проучила предприятията „Минтън“. Той беше инвестирал милиони в тази дейност. Питаше се дали е потаен, защото може да загуби много, ако тя заведе дело срещу него, или защото е виновен, или и двете заедно?