Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 65

Топли, горчиви сълзи потекоха от очите й. Зашепна едно мъжко име — настойчиво и многократно. Плъзна ръка към долната част на тялото си, за да облекчи болката от празнотата в утробата, която често бе усещала силата на неговото тяло, но никога любовта му.

Глава XIV

— Ей, вие двамата! Откъде се взехте, по дяволите? — възкликна Джуниър, гледайки учудено ту Рийд, ту Алекс. — Влизайте. Не мислех, че някой може да дойде в такова време. Рийд, трябва да се прегледаш. Добре ли си? Как можеш да мъкнеш Алекс дотук?

Джуниър носеше стари дънки, протрити на коленете, памучен пуловер и бели чорапи. Изглеждаше така, сякаш току-що беше станал от сън. В едната си ръка държеше чаша с кафе, от което се вдигаше нара, а в другата — някакъв евтин роман. Косата му беше разрошена, брадата — небръсната.

След като се съвзе от изненадата, когато ги видя на прага, той се усмихна чаровно на Алекс. Тя си каза, че Джуниър изглежда страхотно и че повечето жени биха се съгласили с нейното мнение. Изглеждаше мързелив, богат, небрежно-елегантен, мил и приятен. Покани ги да се настанят удобно и усмивката на лицето му показваше, че се радва да ги види.

— Не съм я домъкнал аз тук — отвърна Рийд раздразнено. — Точно обратното.

— Аз пожелах да дойдем — каза Алекс грубо. — Исках да дойда сама.

— Нямаше да ви позволя да се пребиете някъде по магистралата в това време и да влезете в статистиката на моя район! — извика Рийд.

Обръщайки се към Джуниър, който вглъбено наблюдаваше разпаления им спор, обясни:

— Накратко, аз я докарах, защото беше решила на всяка цена да дойде и се страхувах, че ще се убие някъде или, по-лошо, че ще убие някого по пътя. И така, ето ни.

— Много се радвам, че сте тук — каза Джуниър. — Бях се приготвил да прекарам един досаден ден тук сам. Запалил съм камината в дневната и съм приготвил горещ пунш. Последвайте ме — той спря за малко, обърна се и добави: — по дяволите, Рийд, знаеш, че майка ми мрази да се оставят следи по пода. По-добре си свали ботушите.

— Разкарай се. Лууп в кухнята ли е? Ще се опитам да я увещая да ни донесе някаква закуска — отговори той, без да обръща внимание на пода на Сара Джоу. Запъти се към задните стаи, сякаш къщата беше негова.

Алекс го наблюдаваше, докато изчезна от погледа й.

— Може ли изобщо някога да говори любезно? — попита тя язвително.

— О, днес е в добро настроение — отбеляза Джуниър небрежно. — Трябва да го видите, когато наистина е ядосан. Оставете Рийд на Лууп. Тя знае колко харесва приготвените от нея яйца. Ще се почувства по-добре, след като закуси.

Помогна й да си свали палтото.

— Надявам се, че не се натрапвам — каза тя.

— Разбира се, че не. Не от куртоазия казах, че се радвам да ви видя тук — Джуниър я прегърна през раменете. — Нека…

— Всъщност — Алекс отмести ръката му от рамото си, — това не е приятелско посещение.

— По работа значи.

— Да, и то много важна. Енгъс тук ли е?

— В кабинета си е. Ще ви заведа.

— Съжалявам, че ви откъсвам от романа.