Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 68

Обяснението на Енгъс звучеше толкова правдоподобно и искрено. Плащането на разноските по погребението и уреждането на всички неща е било акт на милосърдие от негова страна, с който е искал да освободи баба й от това бреме.

Щеше й се да му повярва. Като дъщеря на Селина това я накара да се почувства по-добре. Като следовател обаче то я оставяше с празни ръце, осуетяваше плановете й и я караше да бъде подозрителна и да мисли, че нещо й е било измъкнато изпод носа.

— Готова ли сте да ви върна в града?

Рийд стоеше на вратата, опрял рамото си на рамката й и безочливо чистеше зъбите си с клечка, която местеше от единия край на устните си в другия. Беше свършил със закуската, но настроението му не се беше променило особено.

— Да. Готова съм. Ще бъдете ли така любезен да ме откарате обратно?

— Колкото по-скоро се върна на работа, толкова по-добре. Някой трябва да се погрижи за онези, които са решили да шофират в такова време.

— И без това сте дошла, защо не останете тук и да прекарате деня с мен до камината? — предложи Джуниър. — Можем да си направим пуканки. Селина някога много ги обичаше. Ще помоля Лууп да ни приготви нещо вкусно и ще ви откарам по-късно, когато разчистят пътищата.

— Чудесна идея, Джуниър. Благодаря, но имам работа.

Опитваше се да я примами да остане, но тя беше непреклонна. Семейство Минтън ги изпратиха до вратата. Не видяха Сара Джоу. Явно не беше разбрала, че в къщата има гости, иначе щеше да се появи.

Енгъс прегърна Алекс през рамото, когато минаваха през коридора. Заговори й тихо:

— Знам, че ви е трудно, моето момиче.

— Да, така е.

— Как е баба ви?

— Обаждам се в болницата всеки ден, но няма никаква промяна.

— Е, обадете се, ако имате нужда от нещо.

Алекс го погледна с неприкрито учудване.

— Енгъс, защо сте толкова мил с мен?

— Заради майка ви, а и защото ми харесвате. И защото нямам какво да крия.

Когато й се усмихна, Алекс разбра откъде Джуниър с наследил чаровната си усмивка. Той и Рийд разговаряха за нещо помежду си. Дочу Рийд да казва:

— Случайно попаднах на една твоя стара приятелка в бар „Последен шанс“ снощи.

Името на бара привлече вниманието й, тъй като по-късно вечерта имаше уговорена среща на същото място.

— Ами! — отговори Джуниър. — Коя беше?

— Глория или нещо подобно. Забравих името й по мъж. С черна къдрава коса, тъмни очи и дълги бедра.

— Глория Толбърт. Как изглежда сега?

— Напълняла е.

Джуниър се изсмя цинично.

— Така ли? Тя си взе силен мъж, който да я задоволява.

— Би трябвало да знаеш това — каза Рийд с насмешка.

— Е, какво стана снощи, негоднико? Остана ли доволна от теб?

— Знаеш, че никога не обсъждам интимния си живот.

— Точно това най-много ме дразни.

Алекс се обърна навреме, за да види как Джуниър смушка закачливо Рийд в корема. Юмрукът му рикошира, сякаш беше ударил барабан.

— Това ли с най-доброто, което можеш, старче? — присмя му се Рийд. — Признай си, Минтън, че загуби.