Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 64

— Ти работиш прекалено много и много се безпокоиш.

— Не ми казваш нищо ново.

Стейси усети, че той е доста разстроен.

— Какво има? — попита предпазливо.

— Тревожи ме онова момиче на Гейдър.

— Дъщерята на Селина ли? Все още ли те обсипва с въпроси?

— Идва в офиса вчера и искаше да издам съдебна заповед за ексхумация на тялото на майка й.

— Боже мой! — възкликна Стейси, като не можеше да повярва на ушите си. Повдигна бледата си ръка към гърлото. — Тази жена е същински дявол.

— Дявол или не, но аз трябва да отхвърля молбата й.

— Много добре от твоя страна.

Той поклати глава.

— Нямам друг избор. Тялото беше кремирано.

Стейси размишляваше върху думите му.

— Спомням си. Как прие тя тази новина?

— Не знам. Рийд трябваше да й съобщи.

— Рийд?

— Снощи му се обадих и той се съгласи да й го каже. Мисля, че не го е приела особено добре.

— Енгъс и Джуниър знаят ли?

— Сигурен съм, че вече знаят. Рийд им е казал.

— Вероятно — измърмори Стейси.

За известно време остана безмълвна, след това стана и попита:

— Да ти донеса ли нещо?

— След такава закуска, не. Благодаря все пак.

— Малко горещ чай?

— Сега не.

— А какао? Защо не ми позволиш…

— Стейси, казах ти не, благодаря — отговори той по-грубо, отколкото възнамеряваше.

— Извинявай, че те обезпокоих — каза тя потисната. — Ако имаш нужда от мен, ще бъда горе в стаята си.

Съдията кимна разсеяно с глава и продължи да чете тома със закони. Стейси безшумно затвори вратата на кабинета. Тръгна бавно по стъпалата към нейната спалня. Не се чувстваше добре. Коремът й беше подут и я болеше. Току-що й беше дошло месечното неразположение.

Изглеждаше абсурдно да изпитва болки в стомаха като младо момиче, тъй като наближаваше четирийсетте, по въпреки това се радваше на тези месечни течения. Те бяха единственото нещо, което й напомняше, че е жена. Нямаше деца, които да идват при нея и да я молят да им даде пари за закуска или да им помогне да си напишат домашното. Нямаше съпруг, който да я пита какво е сготвила за вечеря, дали е почистила и иска ли да се любят тази вечер.

Всеки ден се оплакваше, че целият този хаос липсва в живота й. Както повечето хора, често се молеше на Бога и го питаше защо й е отказал толкова приятни неща в живота. Копнееше да има съпруг, който да я докосва през нощта, да се сгушва в гърдите й и да задоволява ненаситното й тяло.

Подобно на монах, който се самобичува, Стейси отиде до бюрото си, отвори третото чекмедже отдолу нагоре и извади един албум със снимки в бяла кожена подвързия с релефни изображения върху нея.

Отвори го с благоговение. Милваше скъпите спомени един по един — пожълтяла изрезка от вестник с нейна снимка, малка и квадратна, и една роза.

Разгръщаше страниците и гледаше снимките, поставени между тях. Хората, които стояха пред олтара, не се бяха променили с годините.

След около един час мазохистични блянове, Стейси затвори албума и го постави на мястото му в свещеното чекмедже. Събу си обувките, за да не изцапа оправеното легло, и легна на него. Постави възглавницата върху гърдите си и я притисна към тях, сякаш беше любовник.