Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 67

Накрая се обърна с лице към мъжете.

— Признайте си, макар и със закъснение, че не е било редно да го правите.

— Исках да снема отговорността от Мърл. Сметнах, че трябва да го направя, защото дъщеря й беше убита в една от моите конюшни. Тя не беше на себе си от мъка, а и трябваше да се грижи за вас. Ако това, което съм направил, ви изглежда подозрително сега, говори твърде лошо за вас, млада госпожице. Ако трябваше да го направя отново днес, бих взел същото решение.

— Сигурна съм, че баба ми е оценила какво сте направил. Но е било егоистично от ваша страна.

Енгъс я погледна проницателно и каза:

— Искате да се убедите, че е било напълно безкористно?

Тя го погледна право в очите.

— Да, искам.

— Харесва ми вашата прямота.

За миг в стаята стана толкова тихо, че се чуваше само пукането на дървата, които горяха в камината. Алекс наруши неловката тишина.

— Чудя се защо баба ми не е взела праха със себе си.

— Аз самият се чудех, когато й предложих и тя отказа. Може би не можеше да се примири с факта, че Селина е мъртва. Урната с праха й беше веществено доказателство за нещо, което тя не можеше да приеме.

Спомняйки си за живота на баба си, изпълнен със спомени за Селина. Неговото обяснение й се стори приемливо и правдоподобно. Освен това, ако Мърл не излезе от комата, в която беше изпаднала, Алекс нямаше да може да я попита дали това е вярно. В момента нямаше друга алтернатива, освен да приеме за истина думите на Енгъс.

Той разсеяно разтриваше пръста на крака си през чорапа.

— Не можех да си представя останките й да стоят в мавзолей. Никога не съм можел да понасям гробници. Ужасно глупави неща. Повдига ми се само при мисълта за тях. Веднъж ходих в Ню Орлиънс. Всички онези циментови гробове… о-о.

Той поклати глава с отвращение.

— Не се страхувам от смъртта, но когато умра искам да стана отново част от живота. Пепел в пепелта. Това с естественият кръговрат. Затова реших да купя парцел на гробищата и да погреба праха на Селина в земята, където се е родила и израснала. Убеден съм, че ме смятате за налудничав старец, Алекс, но така мислех тогава, а и сега не съм се променил. Не казах на никого, защото бях объркан, разбирате ли?

— Защо просто не разпръснахте праха й някъде?

— Мислех и за това, но сметнах, че един ден вие може да се появите и да поискате да видите къде е погребана майка ви.

Алекс почувства, че й прилошава. Наведе глава и се загледа във върховете на ботушите си, които все още бяха мокри от ходенето из канавката.

— Допускам, че ме смятате за вампир за това, че искам да отворя гроба на майка си. И Рийд също.

Енгъс махна с ръка.

— Рийд обича да си дава мнението, но понякога греши.

Тя пое тежко дъх и каза:

— Този път наистина греши. Повярвайте, не ми беше лесно дори да го помисля, а още по-малко да помоля за такова нещо. Струваше ми се, че едно по-обстойно разследване от съдебен лекар би хвърлило светлина върху…

Гласът й се провлече. Нямаше желание, а и не беше убедена, че трябва да продължи. Вчера мислеше, че ексхумацията може да й осигури веществено доказателство, което търси. Но тъй като това беше невъзможно, сега тя не искаше да научава истината и всичките й усилия доведоха само до по-голямо травматизиране не само на нея, но и на всички около нея.