Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 63

Загледа се в зимния пейзаж навън. Оголените клони на чинарите край игрището бяха покрити с лед и издаваха слаб, свистящ шум, удряйки се в стъклата на прозорците. Небето и всичко под него беше мрачно и сиво. Светът беше едноцветен — без светлини и сенки. Някои неща обаче бяха черни и бели. Главното сред тях беше законът.

— Това можеше да е така, ако нямаше престъпление, Рийд — каза тя и отметна глава назад. — Но е било извършено престъпление. Някой е бил в онази конюшня и е убил майка ми.

— Със скалпел, така ли? — попита той подигравателно. — Можете ли да си представите, че Енгъс, Джуниър или аз владеем добре този хирургически инструмент? Защо не сме я убили с голи ръце? Защо просто не сме я удушили?

— Защото сте прекалено умни. Един от вас го е направил така, че да изглежда извършено от душевно неуравновесен човек.

Постави ръка на сърцето си и попита сериозно:

— Ако бяхте на мое място, не бихте ли искал да знаете кой е бил този някой и защо го е направил? Вие сте обичал Селина. Ако не сте я убил вие…

— Не съм я убил.

— Тогава не искате ли да знаете кой го е направил? Или се страхувате, че нейният убиец ще се окаже някой, когото обичате?

— Не, не искам да знам — отговори той категорично. — И докато не получите разрешение за обиск…

— Госпожице Гейдър? — прекъсна ги Дейвис, влизайки в стаята. — Това ли търсите? Намерих го в шкафа с папките в моята стая.

Подаде й една папка и бързо офейка, като забеляза съкрушителния поглед на Рийд.

Алекс прочете името, напечатано отгоре. Погледна нетърпеливо Рийд и я отгърна. След като прегледа набързо първите няколко страници, потъна в стола си и каза тихо:

— Тук пише, че тялото й е било кремирано.

Чувстваше сърцето си тежко като камък. Затвори папката и попита риторично:

— Защо баба ми никога не ми е споменавала за това?

— Вероятно не го е смятала за важно.

— Тя пазеше всичко — дрехите на Селина, нейните неща. Защо не е взела и праха й?

Алекс се наведе напред, облакъти се на масата и подпря глава на ръцете си. Стомахът й се бушуваше. Очите й се насълзиха и започнаха да парят.

— Боже мой, ужасно е, но аз трябва да разбера. Трябва!

Като въздъхна дълбоко, отново отвори папката и започна да разлиства документите в нея. Прочитайки един от тях, дъхът й секна.

— Какво е това?

Повдигна листа и го подаде на Рийд.

— Това е разписка за всички разходи по погребението на майка ми, включително и кремирането.

— Е, и?

— Вижте подписа.

— Енгъс Минтън — прочете той замислено.

— Не знаехте ли.

Той поклати глава.

— Изглежда, Енгъс е платил за всичко и е искал да запази това в тайна. — Алекс потрепери и погледна изпитателно към Рийд. — Чудя се защо.

* * *

Когато се върна от града, Стейси Уолис влезе в стаята, която служеше за кабинет на баща й извън съда. Той беше наведен над бюрото и преглеждаше съсредоточено някакъв том със закони.

— Господин съдия — скара му се тя нежно, — след като сте взел почивен ден, наистина трябва да почивате.

— Това не е официален почивен ден — измърмори той, като хвърли сърдит поглед към зимния пейзаж през прозореца. — Трябва да наваксам някои неща, като почета малко. Днес е подходящ ден, защото не мога да стигна до съда в това време.