Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 62

— С колата си.

— Не е възможно да се шофира в такова време!

— Възможно е.

— Защо е всичко това? — попита той и ядосано махна с ръка към папките, струпани на бюрото.

— Това са книжата на господин Дейвис за годината, през която е била погребана майка ми. Той ми разреши да ги прегледам.

— Вие сте го принудила!

— Не съм правила подобно нещо.

— Тогава сте го заставила, заплашвайки го със служебното си положение! Поиска ли да види разрешителното ви за обиск?

— Не.

— Имате ли такова?

— Не, но мога да получа.

— Не можете без причина.

— Необходимо ми е убедително доказателство, че тялото на Селина не е заровено в онзи гроб.

— Тогава защо не направите нещо по-разумно? Вземете една лопата и започнете да копаете!

Грубостта му я накара да замълчи. Необходимо й беше време, за да се овладее и да не избухне. Накрая каза:

— Тази сутрин сте в лошо настроение. Зле ли спахте?

— Да. Спах с една жена, но не ми беше хубаво.

Тя сведе очи към масата.

— Извинете, че попитах. Съжалявам.

— За какво? За това, че съм спал с жена ли?

— Съжалявам, че не е било хубаво.

Размениха си бързи погледи. Лицето му изглеждаше сурово и недодялано, но въпреки това едно от най-привлекателните, които някога беше виждала.

Всеки път, когато бяха заедно, тя неволно усещаше магнетизма на тялото му. Знаеше, че това привличане е пагубно за нея от лична и компрометиращо — от професионална гледна точка. Той беше принадлежал първо на майка й.

Въпреки това доста често й се искаше да го докосне или той да я докосне. Снощи й се искаше да я задържи по-дълго в обятията си, докато плачеше. Слава Богу, че излезе по-разумен от нея и си замина.

„При коя ли е ходил?“ — питаше се Алекс. Къде и кога е спал с жена и не му е харесало? Преди или след като беше идвал при нея в стаята й в мотела, се беше случило това? Защо не му е било хубаво?

Изминаха няколко секунди, преди да наведе глава и да започне отново да преглежда папките.

Рийд не обичаше да бъде пренебрегван. Пресегна се през бюрото и повдигна брадичката й.

— Казах ви, че Селина беше кремирана.

Тя се изправи.

— След като го обсъдихте със съдията Уолис. Това не ми харесва.

— Доставя ви удоволствие да фантазирате.

— Защо Джуниър не спомена, че майка ми е била кремирана, когато ме видя на гробищата? Мисля си, че тя с погребана там. Ето защо ровя из тези папки.

— Защо трябва да ви лъжа?

— За да не искам ексхумацията на тялото.

— Пак повтарям — защо? Какво значение има това за мен?

— Доживотен затвор — каза тя бавно, — ако заключението на съдебния лекар ви признае за неин убиец.

— Вие сте… — като не намери достатъчно вулгарна дума, той удари с юмрук по дланта си. — На това ли ви учат в Юридическия факултет — да се захващате като удавник за сламка, когато всичко друго пропадне?

— Точно така.

Той се подпря на бюрото и се приведе напред през него.

— Вие не сте следовател, а ловец на вещици.

Това я засегна, защото Алекс наистина се чувстваше като такава. Търсенето й действително беше отчаяно. Седна отново и постави ръцете си върху отворените папки.