Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 53

Не разполагаше с нищо конкретно — нямаше доказателства, нямаше дори един заподозрян. Беше сигурна, че Бъди Хикс не е убил майка й, но не се беше добрала до нищо, което да й подскаже кой го е направил.

След като разговаря насаме с Енгъс, Джуниър и Рийд, Алекс се убеди, че да ги накара да признаят вината си би било истинско чудо. Разкаянието не им беше присъщо, нито пък някой от тях би свидетелствал против другия. Лоялността беше налице, и въпреки това й стана ясно, че тяхното приятелство не е такова, каквото е било някога, а това само по себе си беше улика. Смъртта на Селина или беше разединила техния съюз, или ги държеше здраво обвързани един с друг.

Тя все още се надяваше, че човекът, който се обади по телефона онази вечер, наистина е бил свидетел на убийството. Дни наред чака друго обаждане, но уви. Това може би показваше, че е било шега.

Очевидно единствените хора близо до конюшнята онази вечер са били Гууни Бъд, убиецът и Селина. Гууни Бъд с мъртъв, убиецът не иска да говори, а Селина…

Изведнъж й хрумна нещо. Майка й не можеше да говори в буквалния смисъл на думата, но може би щеше да научи нещо съществено от нея, ако…

Идеята накара Алекс да почувства гадене в стомаха. Подпря челото си с длани и затвори очи. Ще има ли кураж да го направи?

Започна да търси алтернативи, но не стигна доникъде. Необходимо й беше доказателство и можеше да се сети само за едно място, където да го потърси.

Преди да промени решението си, тя изключи радиатора и напусна офиса. Избягвайки несигурния асансьор, тръгна нагоре по стъпалата, като се надяваше, че ще успее да се види със съдията Уолис, преди той да си тръгне.

Погледна часовника си. Беше почти пет часа. Не искаше да отлага това до утре. Беше решила и искаше да действа бързо, преди да се е отказала.

Коридорите на втория стаж бяха безлюдни. Съдиите бяха приключили работа. Съдебните процеси бяха преустановени до следващия ден. Стъпките й отекнаха в тишината, когато се отправи към кабинета на съдията, в съседство с една празна зала. Секретарката му беше все още в приемната и не остана очарована, когато я видя.

— Трябва незабавно да говоря със съдия Уолис — каза Алекс на един дъх. В гласа й имаше нотки на отчаяние.

— Той приключи за днес и се приготвя да си върви вкъщи — каза секретарката. — Мога да ви назнача сре…

— Много е важно, иначе нямаше да го безпокоя по това време.

Алекс не се уплаши от укоризнения поглед на госпожа Линекоум, нито от въздишката, която издаде, когато стана от бюрото си и отиде до вратата, свързваща приемната с кабинета на съдията. Тя почука сдържано, след това влезе вътре и затвори вратата след себе си. Алекс се разхождаше нетърпеливо из стаята, докато я чакаше.

— Той се съгласи да ви приеме, но за малко.

— Благодаря — Алекс се втурна покрай нея и влезе в кабинета.

— Е, какво има този път, госпожице Гейдър? — извика съдията Уолис в момента, в който тя прекрачи прага на стаята. Той обличаше палтото си. — Изглежда имате лошият навик да се появявате без предварително уговорена среща. Както виждате, аз си тръгвам. Дъщеря ми Стейси не обича да закъснявам за вечеря и би било неучтиво от моя страна да я карам да ме чака.