Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 52

— Благодаря.

— Няма защо.

Изкачиха стълбите заедно и влязоха в сградата.

— Елате в офиса ми. Искам да ви покажа нещо.

Тя го последва, любопитна да узнае какво е то. Предишната вечер не се бяха разделили като приятели, и въпреки това тази сутрин той се опитваше да бъде любезен. Решавайки, че такава роля не му подхожда, Алекс стана подозрителна относно подбудите му.

Когато стигнаха най-долния етаж, всички в стаята на дежурните спряха работа и се втренчиха в тях, застанали неподвижно като за снимка.

Рийд огледа стаята набързо и всички отново се заловиха за работа. Не беше казал нито дума, но очевидно имаше власт над своите служители. Или се страхуваха от него, или го уважаваха. Алекс се усъмни в първото.

Той мина пред нея, отвори една врата от лявата страна на коридора и се отмести настрани, за да може тя да влезе първа. Алекс пристъпи в малък мрачен кабинет без прозорци. Беше студено като в хладилна камера. Имаше едно бюро, толкова нащърбено и лекьосано, че изглеждаше като направено от отпадъци. Горният плот беше изцапан с мастило и целият в петна. Отгоре се мъдреха пепелник, препълнен с фасове, и един стар телефон. Зад бюрото имаше въртящ се стол, който не вдъхваше доверие.

— Ако искате, може те да го използвате — каза Рийд. — Предполагам, че сте привикнала с по-уютни офиси, но…

— Всъщност не, кабинетът ми в Остин с почти като този. На кого трябва да благодаря?

— На град Пърсел.

— Но това е по нечия идея. Ваша ли е, Рийд?

— Какво от това, ако е моя?

— Тогава — каза тя, без да обръща внимание на грубостта му, — благодаря ви.

— Моля, няма защо.

Опитвайки се да смекчи враждебността между тях, тя се усмихна и каза, за да го подразни:

— Сега, когато сме в една сграда, ще мога да ви държа под око.

Той вече затваряше вратата след себе си, но преди това отговори:

— Точно обратното. Аз ще мога да ви държа под око.

Алекс захвърли химикалката на бюрото и силно разтри раменете си. Електрическият радиатор, който купи от магазина за железарски стоки, работеше на пълна мощност, но и това не помагаше много. Малкият офис беше студен и изглежда беше единственото усойно и влажно място в този иначе сух климат.

Беше си купила и някои канцеларски материали: хартия, моливи, химикалки и кламери. Помещението не можеше да се нарече уютно, но поне беше функционално. И при това разположено недалеч от стаята й в мотел „Уестърнър“.

След като провери дали радиаторът наистина работи с пълна мощност, отново се наведе над бележника си. Целият й следобед премина в събиране на факти и подреждането им според лицата, за които се отнасяха.

Започвайки с кратка биографична справка за Енгъс, тя прочете останалите бележки. За съжаление, те вече не й изглеждаха толкова конкретни, нито пък основани на факти, за разлика от предишните пъти, когато ги беше чела.

Разполагаше само със собствените си предположения и с никакви факти. Досега тази командировка беше само прахосване на парите на данъкоплатците, а вече изтече една седмица от фаталния срок, който й определи Грег.

Реши да остави настрани за известно време въпроса за вероятността. Трябваше да установи подбудите. Това, което научи до този момент, беше, че и тримата мъже са обожавали Селина, а това едва ли би могло да бъде мотив за убийство.