Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 54

— Извинете ме и двамата. Както вече казах на секретарката ви, трябва да говоря спешно с вас.

— Е? — попита той нетърпеливо.

— Може ли да седнем?

— Предпочитам да говоря прав. Какво искате?

— Искам да издадете съдебна заповед за ексхумация на тялото на майка ми.

Съдията седна или по-скоро се строполи на един стол близо до него. Зяпна Алекс е неприкрито учудване.

— Извинете, не ви разбрах — каза той, дишайки трудно.

— Убедена съм, че чухте много добре, съдия Уолис, въпреки че, ако трябва, ще повторя молбата си.

Той махна с ръка.

— Не. За Бога, не. Един път беше достатъчно — той постави ръце на коленете си и продължи да я гледа втренчено, като че беше луда. — Защо искате да направите такова отвратително нещо?

— Аз не го искам. Дори не бих ви молила за съдебна заповед, ако не считах ексхумацията за абсолютно необходима.

Възвръщайки отчасти своята самоувереност, съдията неохотно й посочи един стол.

— Вие също можете да седнете. Обяснете ми причините.

— Било е извършено престъпление, а не мога да намеря никакви улики, които да докажат нечия вина.

— Предупредих ви, че няма да намерите такива! — възкликна той. — Не ме послушахте. Дойдохте тук и започнахте да обвинявате без основание, понеже сте си наумила да отмъстите на някого.

— Това не е вярно — отрече тя спокойно.

— Аз го разбирам по този начин. Какво ще каже Нат Честейн за това?

— Областният прокурор отсъства. Изглежда си е взел няколко дни отпуск и с отишъл на лов.

— Според мен идеята му не е лоша — каза съдията.

— Ще ми разрешите ли да потърся доказателства?

— Няма никакви доказателства — подчерта той.

— Останките на майка ми могат да помогнат да намеря нещо.

— Направиха й аутопсия, след като беше убита. Това е било преди двадесет и пет години, за Бога!

— Въпреки голямото ми уважение към съдебния лекар от онова време, мисля, че той не е търсил улики, защото причината за смъртта е била очевидна. Познавам един много добър специалист по съдебна медицина в Далас. Често го използваме в кантората в Остин. Ако има нещо за откриване, той ще го открие.

— Гарантирам ви, че нищо няма да открие.

— Все пак си струва да се опита, нали?

— Ще помисля върху молбата ви, но първо трябва да се посъветвам с някои хора.

Алекс разбра, че той увърта.

— Ще се радвам, ако получа отговор до довечера.

— Съжалявам, госпожице Гейдър. Най-доброто, което мога да направя, е да помисля за това през нощта и да ви дам отговор утре сутрин. Мисля, че дотогава ще промените решението си и ще оттеглите молбата си.

— Няма.

Съдията се изправи.

— Аз съм ужасно изморен, гладен и развълнуван от неловкото положение, в което ме поставихте — каза той и поклати пръст. — Не обичам бъркотиите.

— Нито пък аз. Искаше ми се да не се налага да го правя.

— Не се налага.

— Убедена съм, че е необходимо — противопостави се тя упорито.