Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 55

— По-късно ще съжалявате, че сте ме молила за това. Отнехте ми доста време. Трябва да тръгвам, защото Стейси ще се тревожи. Лека нощ.

Той излезе от стаята. Няколко секунди по-късно госпожа Линекоум се появи на вратата. Беше възмутена.

— Имоджийн ми каза, че ще създавате неприятности на всички наоколо. Била е права.

Алекс мина наперено покрай нея и се върна в своя офис, за да си вземе нещата. Пътуването до мотел „Уестърнър“ й отне повече време от обикновеното, защото беше попаднала в часовете пик в Пърсел. На всичко отгоре шосето започна да се заледява.

Тъй като знаеше, че няма да й се излиза отново, тя си купи порция пиле за вечеря на път към мотела: сложи храната на кръглата маса в стаята си, близо до прозореца, но когато започна да яде, усетя, че е студена и съвсем безвкусна. Зарече се отсега нататък да си купува само плодове и сандвичи. Също и букет свежи цветя, за да украси неприветливата стая. Обмисляше как да свали зловещата рисунка от стената. На нея бикоборец с червено наметало пронизваше с шпага гърлото на повален бик. Очите на бика я ужасяваха всеки път, когато ги погледнеше.

Нямаше желание да преглежда отново бележките си и включи телевизора. Даваха някаква комедия. Когато свърши, се почувства по-добре и реши да вземе един душ.

Току-що беше увила мократа си коса с кърпа, когато някой почука на вратата. Облече белия халат, завърза колана през кръста си и надникна през шпионката.

После хвана веригата на вратата и попита:

— Кой е?

— Отворете — беше шериф Ламбърт.

— Защо?

— Трябва да говоря с вас.

— За какво?

— Ще ви кажа, когато вляза вътре.

Алекс не помръдна.

— Ще отворите ли вратата най-после?

— Мога да говоря с вас и оттук.

— Отворете тая скапана врата! — изкрещя стой. — Измръзнах навън.

Алекс свали веригата, отвори и отстъпи встрани. Рийд тропна с крака и изтръска ледените висулки, които висяха от кожената му яка.

Изгледа я от глава до пети.

— Очаквате ли някого?

Алекс сложи ръце на кръста, като с това искаше да прикрие раздразнението си.

— Ако това е служебно посещение…

— Не е.

Той пъхна пръст между зъбите си и издърпа едната ръкавица, после и другата. Потупа каубойската си шапка по крака, за да изтръска суграшицата от нея, и прокара ръка през косата си. Сложи ръкавиците в шапката си и я остави на масата. След това придърпа един стол и седна. Хвърли поглед към остатъците от вечерята, отхапа залък от недокоснатото пиле и дъвчейки попита:

— Не ви ли харесват нашите пилета?

Беше се настанил на стола така, сякаш имаше намерение да прекара нощта там. Алекс остана права. Чувстваше се неловко с халата, въпреки че той я закриваше от брадичката до глезените. Не беше много самоуверена с кърпата от мотела, увита около главата й. Опита да се държи безразлично.

— Не, пилето не ми хареса, но не исках да излизам навън за вечеря.

— Умно решение за нощ като тази. Пътищата са опасни.

— Можехте да ми кажете това по телефона.

Пренебрегвайки забележката, той се наведе настрани и погледна зад нея към телевизора, където се появиха двама души — мъж и жена. Бяха голи. Камерата показа отблизо как мъжът доближи устните си към гърдите на жената.