Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 51

Но огромното удоволствие щеше да дойде не от паричното обезщетение, а от отмъщението. Крайно време беше някой да намери слабото място на Енгъс.

Търпението му се беше почти изчерпало, докато Рийд свърши прегледа на кобилата и напусна конюшнята. Пейсти изчака няколко минута, за да се убеди, че е сам, и излезе от празния бокс, където се беше свил в сеното. Придвижи се по тъмния коридор до телефона. Наруга един кон, който цвилеше. Куражът му не беше достатъчен за това, което се канеше да извърши.

Обади се първо на информация и след това бързо набра номера, който му казаха, преди да го е забравил. „Може би тя не е имала време да стигне дотам?“ — мислеше си той неспокойно, след като помоли служителката в мотела да го свърже със стаята й. Но момичето отговори на петото позвъняване, малко задъхано, сякаш току-що беше влязло в стаята.

— Госпожица Гейдър?

— Да. Кой е на телефона?

— Не е необходимо да знаете. Аз ви познавам и това е достатъчно.

— Кой сте вие? — попита тя отново.

— Знам всичко за убийството на майка ви.

Пейсти се изхили, наслаждавайки се на внезапната тишина. Беше успял да прикове вниманието й.

— Слушам ви.

— Не мога да говоря сега.

— Защо не?

— Защото не мога, затова.

Рисковано беше да продължи разговора по телефона. Някой във фермата можеше да вдигне слушалката на деривата и да подслуша разговора им, а това не би било добре за него.

— Ще ви се обадя отново.

— Но…

— Ще ви се обадя пак.

Той закачи слушалката, наслаждавайки се на нейното безпокойство. Спомни си начина, по който някога майка й се движеше — сякаш светът е неин. Много пъти през лятото беше отправял похотливи погледи към нея, докато тя лудуваше в плувния басейн заедно с Джуниър и Рийд. Те я докосваха с ръце и се боричкаха. Селина беше прекалено хубава, за да хвърли дори едно око към Пейсти. Той нямаше нищо против, че я убиха. И да би могъл, нямаше да се намеси и да попречи.

Помнеше добре онази нощ и всичко, което се случи, сякаш беше вчера. Това беше тайна, която Пейсти пазеше досега, но беше време да я разкрие. Гореше от желание да каже на това момиче всичко, което знаеше.

Глава XI

— Чакате ме, за да ми дадете квитанция за паркиране ли? — попита Алекс, когато слезе от колата си и я заключи.

Неочакваното телефонно обаждане предната вечер я бе обезпокоило. Може би човекът, който й се обади, е свидетелят, за когото се молеше от няколко дни насам? Можеше да бъде и обаждане на някой маниак, както нерядко се случваше.

Ако действително беше свидетел на убийството, за нея би било истинско разочарование да научи, че Рийд Ламбърт е убиецът на Селина. Изглеждаше изключително привлекателен, облегнат на паркингометъра. Всъщност, тъй като уредът беше силно наклонен надясно, изглеждаше така, че сякаш той се беше облегнал на Рийд.

— Промених решението си, тъй като имате много сексапилен задник, а аз съм добро момче…

Подаде й карнетка, на която беше залепен етикет с надпис:

„ГРАД ПЪРСЕЛ. СЛУЖЕБНА КОЛА.“

— Носете това с вас, когато се движите из града. Ще ви спести малко пари.

Той се обърна и тръгна по тротоара към съда. Алекс го настигна.